БВПпрез тримесечието

В началото на седмицата бяха оповестени официално предварителни данни забрутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2004 г. Реалният растежна БВП е 5.3%, а на брутната добавена стойност – 6%. Разбира се, тези даннине са окончателни и подлежат на ревизия, но в момента разполагаме само стях и следователно според тях трябва да се прави анализът.

Растежът на брутната добавена стойност се дължи основно на този на индустрията(6.4%) и на услугите (6.2%). Трябва да отбележим, че след спада на добавенатастойност в аграрния сектор през всички тримесечия на 2003 г. през първототримесечие на 2004 г. се реализира растеж от 1.2% и по този начин се надвишаваравнището от преди две години. Растежът на добавената стойност в промишленосттае най-висок при преработващата – 8.4%, добивната – 7.1% и в строителството– 7%.

Сред услугите най-висок ръст се наблюдава при финансовото посредничество– 30.1% и търговията – 12.2%.

Отново растежът се дължи на позитивното развитие на частния сектор, койтоотбелязва нарастване на добавената стойност с 8.8%, докато обществениятсектор продължава тенденцията да се свива. Една от основните причини затова е намаляването на дела на държавната собственост в икономиката, ноосвен това се наблюдава увеличаване на наетите лица в бюджетните организациии фондовете, управлявани от държавата и броят им достига 444 хил. души презпървото тримесечие на 2004 г. при 417 хил. души за същия период на 2003г. Броят на служителите общо за обществения сектор също се увеличава с около8 хил. в сравнение с предходната година и достига 759 хил. души. Всичкитези показатели означават, че общественият сектор разгледан като цяло стававсе по-неефективен и това основно се дължи на разширяващият се чиновническиапарат, който поглъща много средства без да подобрява качеството на услугите,които предоставя.

Относителният дял на добавената стойност от частния сектор в българскатаикономика е 72.7%, и тенденцията е той да нараства със сравнително бавнитемпове. Това е поредното доказателство, че тук реформите не се провеждатс необходимата скорост и поради това българската икономика трудно наваксваизоставането от европейските. Така например през първите 3 години от управлениетона настоящото правителство се приватизират годишно под 1% от държавнитеактиви, според данни на Агенцията за приватизация.

Особеност за растежа е, че около 3.6 процентни пункта от него представляватнарастване на запасите. Това нарастване би могло да означава, че фирмитеса натрупали стоки, които не са успели да реализират и им е необходимо известновреме за това. От това следва, че през следващите тримесечия е възможноте да намалят производството си и растежът тогава да бъде по-нисък. Порадифакта, че информацията, с която разполагаме е агрегирана и нямаме наличниданни за отделните отрасли не бихме могли да твърдим, че тази хипотеза отговарясъвсем точно на действителната ситуация, но все пак това е едно възможнообяснение.

Един от най-важните фактори за текущите темпове на растеж на българскатаикономика е паричната политика на Европейската централна банка и до някаквастепен тази на Федералната резервна система на САЩ, ориентирани към поддържанена ниски лихвени проценти. Оттам следва и наличието на евтин ресурс за банкитекакто в еврозоната, така и в България, тъй като те са интегрирани до голямастепен с европейските. Поради по-ниската доходност там се търсят алтернативиза инвестиране при по-изгодни условия на други пазари. Това доведе до пренасочванена капитали от чужбина към България и до нарастване на кредитната активностна банките на местния пазар, както и на задлъжнялостта на местните резидентикъм чужбина. По този начин се увеличиха инвестициите и потреблението нанаселението и фирмите и съответно БВП се повиши. Част от търсенето не можеда бъде задоволено от българските производители и нарасналите текущи разполагаемисредства бяха използвани за закупуване на вносни стоки и услуги. Логичнопоследва и разширяването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс,който достигна 8.8% от БВП на верижна база за последните 4 тримесечия.

Паричната политика обаче, не може да поддържа постоянни ниски равнища налихвите, още повече че основната й и по принцип единствената официално обявенацел е постигането на ценова стабилност – ниски и слабо променливи темповена инфлация. През последната година инфлацията в еврозоната достигна стойностиблизки до максималните 2% (инфлацията през месец май беше 2.5%, а за последните12 месеца – средно 2%) и това може да наложи повишаване на лихвите въпрекибавното възстановяване на големите европейски икономики като германскатаи френската. Тази промяна на лихвените равнища естествено ще породи обратнина наблюдаваните досега тенденции и съответно до по-нисък растеж за българскатаикономика. Тук трябва да добавим и мерките, които Международният валутенфонд препоръча, за ограничаване на кредитната експанзия. Тези мерки влизатв действие постепенно и няма възможност за наблюдаване на ефекта от всякапоотделно преди да бъде наложена следваща. Комбинираният ефект от твърдевъзможното увеличаване на лихвите от страна на ЕЦБ и от мерките в странатаможе към края на годината да причини силно охлаждане на икономиката и по-нискитемпове на растеж.

За съжаление тези темпове и в момента не са толкова високи, колкото е възможно.За сравнение икономическият растеж през първото тримесечие на 2004 г. е6.8% в Естония и Хонконг, 6.9% в Полша, 7.5% в Сингапур, 7.7% в Литва и8.8% в Латвия, въпреки че равнището на доходите на човек от населениетовъв всички от тези страни е по-високо от това в България. Според посоченитепримери действително може да се постигне икономически растеж, който е значителнопо-висок от българския. Това зависи обаче от политиката на правителствотопо отношение на реформите, като намалението на данъчното облагане, либерализацията,дерегулацията и създаването, като цяло, на по-благоприятни условия за правенена бизнес. Развитието на всички посочени по-горе страни е доказателствоза ползите от бързите реформи, насочени към по-голяма степен на стопанскатасвобода. Именно тези реформи са ключът за българската икономика към постиганена едни от най-високите темпове на растеж в света и за по-бързото достиганена доходите на страните от еврозоната.