БВП през второто тримесечие на 2006 г.

Националният статистически институт (НСИ) оповести данни за брутния вътрешен продукт (БВП) за периода от началото на 2006 г. до края на месец юни. Реалният растеж на БВП за второто тримесечие е в размер от 6.6% спрямо аналогичния период на предходната година, което е най-високата стойност на този показател след 1998 г., който се случи поради частичното възстановяване на икономиката след кризата през предходните години. По този начин се продължава тенденцията за поддържане темпове на реален растеж от над 5% след 2004 г., като се наблюдава дори известно ускоряване. Все пак трябва да се отчете предварителният характер на данните преди да се правят по-обобщаващи заключения.

Факторите за това позитивно развитие трябва да се търсят в стопанската политика, провеждана в страната след 1997 г., когато бяха започнати някои пропазарни реформи. Такива са въвеждането на валутния борд, което успокои инфлационните очаквания и осигури стабилност на българския лев, за да може да бъде използван като разменно средство без да се носи съществен риск от обезценяването му. По този начин се повиши степента на предвидимост на развитието на цените и на икономиката като цяло, което значително понижи разходите на гражданите и фирмите за предпазване от въздействието на инфлацията.

Стабилните пари обаче, сами по себе си не са достатъчни за ускоряване и поддържане на високи темпове на стопански растеж. Останалите реформи, които целяха разширяването на икономическата свобода, също допринесоха за по-добрите резултати. Приватизацията, макар и незавършена, е една от причините за повишаване на ефективността в икономиката, като бяха съкратени непроизводителни работни места, а освободените човешки и физически ресурси се насочиха към по-печеливши дейности.

Друг фактор, който повлия позитивно, е премахването на някои пречки пред размяната. Това се отнася в по-голяма степен за международната търговия, където отпаднаха или бяха понижени някои мита и други ограничения, като по този начин българските потребители получиха по-големи възможности за избор на стоки и услуги. Освен това фирмите в страната са изправени пред значително по-силна конкуренция, както на вътрешния, така и на международните пазари, тъй като в много области те вече не са „защитени” от държавата. Така те са принудени или да произвеждат по-ефективно – при по-ниска себестойност или по-качествени продукти, или да се оттеглят от пазара.

Друг фактор за реализирането на позитивен стопански растеж е свободното движение на капитали към и от страната. Това условие е непосредствено свързано както с нормалното функциониране на валутния борд, така и с интеграцията на България към Европейския съюз. Създаването и привличането на капитали е основата за ускоряване на стопанското развитие, а свободното им движение е един от факторите, които способстват за това.

Наред с напредъка в някои области през изминалите години се наблюдава и застой или дори влошаване на показателите в други. Това се отнася до съдебната система и полицията, които не успяват да гарантират в достатъчна степен сигурността на индивидите и най-вече защитата на тяхната собственост. Инвеститорите понасят повишен риск, тъй като събирането на вземанията протича бавно и струва скъпо спрямо европейските страни.

Друга област, която заслужава специално внимание, е образованието. То би трябвало да подготви хората за участието им на трудовия пазар, като ги направи максимално гъвкави и приспособими. Централизираното управление, остарелите програми и съпротивата към промяна на системата обаче, водят до влошаващи се резултати при международните сравнения. Губи се връзката между реалното търсене от страна на фирмите и предлаганите умения и способности от хората, тъй като те не са обучавани адекватно. В по-дългосрочен аспект това може да ограничи възможностите за стопански растеж. Нещо повече –дори в момента се наблюдава недостиг на специалисти в определени отрасли, което се явява пречка пред развитието им.

Като цяло дейностите, които са доминирани от държавата, се характеризират с ниска ефективност и забавено развитие. Частният сектор е този, който осигурява растежа на икономиката. През второто тримесечие на 2006 г. добавената стойност в него нараства реално със 7.3%, а за полугодието растежът достига 7.9%. Функцията на обществения сектор е да преразпределя стойността, създадена от частния, но ако се допусне, че в него все пак се създава стойност, тя продължава да се понижава в реални измерения.

За тримесечието най-бърз растеж на добавената стойност се реализира в индустрията (9%), което е причина за повишаване на относителния и дял в икономиката. Развитието на услугите е по-бавно (4.7%), докато в аграрния сектор отново се наблюдава спад (1.1%). Развитието през 2005 г. (реално понижение на добавената стойност с 5.8% през второто тримесечие) може да се отдаде до голяма степен на неблагоприятното въздействие на наводненията, но това би трябвало да се компенсира през 2006 г. Проблемите в селското стопанство обаче, изглежда се задълбочават, като предстоящото членство в ЕС едва ли ще спомогне за тяхното решаване.

Потреблението продължава да нараства трайно, което се дължи на частното такова (реален растеж от 7.4%), докато колективното расте умерено в реално изражение (1.2%). Инвестициите, измерени чрез брутообразуването в основен капитал, продължават да се покачват значително (20% в реално изражение), което е израз на по-висок оптимизъм сред инвеститорите предвид предстоящото членство на България в ЕС. По този начин относителният им дял се покачва до 25% от БВП, което е характерно за по-бързо развиващите се икономики.

Нарастването на инвестициите обаче, се съчетава със запазване на равнището на брутните спестявания на равнище от около 16% от БВП, което намира израз в повишаването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Докато равнището на спестяванията не се повиши, ще се използват спестяванията на нерезидентите за страната, което означава, че дефицитът по текущата сметка ще се запази.

Като цяло данните показват положителна тенденция за българската икономика. Реалният стопански растеж е по-висок от този на старите членки на ЕС, но сравнението с най-динамично развиващите се страни в ЕС не е в полза на България. През второто тримесечие на 2006 г. реалният растеж на БВП в Литва е 8.4%, в Латвия – 11.1%, а в Естония – 12.4%(1) . Това са страните, чиято стопанска политика е пример за успешни реформи, които водят до бърз растеж на доходите. Тоест моделът е ясен – трябва само да бъде приложен в зависимост от спецификата на българските условия.

 

 

––––––––––––––––––––––-

(1)По данни на Централното статистическо бюро на Латвия.

 


Свързани публикации.