БВП през 2005 г.

Наскоро бяха оповестени предварителните данни за брутния вътрешен продукт през 2005 г. и ревизираните за 2004 г. Растежът на реалния БВП през 2005 г. е 5.5%, което не бе изненада както за независимите анализатори, така и за експертите от правителствените агенции. Известна разлика от очакваното равнище се наблюдава в номиналния размер на БВП, който достигна 41 948 млн. лв. или номиналният растеж е 9.6%. Темпът на растеж се забавя спрямо 2004 г. както в реално, така и в номинално изражение, което би могло да се отчете като неблагоприятно за икономиката.

Реалният темп на нарастване на брутната добавена стойност (БДС) е 5.1% и също се забавя спрямо 2004 г. (5.4%). Тенденцията от последните няколко години е БДС да нараства реално най-бързо в индустрията и през 2005 г. растежът е в размер на 7.3%, докато този при услугите е 6.6%. Една от причините за позитивното развитие на тези сектори е нарастващият дял на частния сектор в тях поради приватизацията и естествения процес на възникване на нови предприятия в страната. През миналата, а и през предхождащите я години, бяха предприети някои мерки, които подобриха средата за бизнес като най-съществената от тях е понижаването на ставката по корпоративното облагане до 15% както и известното понижение на облагането на труда. За съжаление обаче, беше пропусната възможността за по-обхватни данъчни промени като се следваше политика на поддържане на фискален излишък. По този начин от фирмите и гражданите бяха отнети повече средства отколкото беше необходимо за финансиране на и без това големите разходи на държавата.През 2005 г. отношението между приходите в консолидирания държавен бюджет и брутния вътрешен продукт достигна най-високата си стойност след въвеждането на валутния борд, което е признак за повишението на общата данъчна тежест върху икономиката. По този начин държавата ограничава свободата да българските граждани да разполагат с доходите, които са произвели, като намалява стимулите им да работят и да поемат риск чрез предприемачество, което от своя страна понижава възможностите за по-висок стопански растеж.Този по-висок растеж действително е необходим за българите, тъй като равнището на доходите им е все още твърде ниско спрямо гражданите от Европейския съюз-25 (31.8%) и спрямо тези на Съединените щати (20.9%). Това обаче, се обуславя до голяма степен и от производителността на труда – въпреки всички условности при изчисляването на този показател, която съответно е 32.5% от тази в ЕС-25 и 23.7% от тази в САЩ [1] .Докато в индустрията и услугите се наблюдава растеж, това не се случва в аграрния сектор, където физическият обем на продукцията се понижава с 8.4% през 2005 г. Влиянието на наводненията се усеща най-силно именно в този сектор, макар че ефектите от тях не се изчерпват само с него. Мерките, които предприе правителството, не бяха адекватни, отпуснатите средства не доведоха до желаните резултати като употребата им беше непрозрачна и общо взето излишна поради начина, по който беше извършена. Липсата на развитие в селското стопанство е съществен проблем и ако наводненията се повторят и през 2006 г. резултатите в сектора ще бъдат подобни.Делът на частния сектор в добавената стойност продължава да се повишава, тъй като се запазва тенденцията продукцията му да нараства, докато тази на обществения да намалява. Докато през предходните години това се дължеше и на приватизацията на държавните предприятия, през 2005 г. поради изборите за народно събрание такава почти липсваше. Тоест размерът на държавното имущество не се промени съществено, броят на заетите в този сектор се повиши, но заедно с това “добавената стойност” се понижи с 5.2% [2] . Именно частният сектор е двигателят на икономиката и в него се създават трайните нови работни места, поради което нараства и заетостта като цяло.Другият важен елемент са корективите, които обхващат нетните данъци върху продуктите и косвена оценка на услугите на финансовите посредници. Динамичното развитие на кредитирането през годината и повишаването на акцизите върху някои стоки водят до темп на растеж от 8.1%, който е малко по-висок спрямо 2004 г. Изглежда опитите на централната банка да ограничи кредитната експанзия не са се отразили все още в пълната си сила върху резултатите на банките, но може да се очаква това да се случи в по-голяма степен през 2006 г.Крайното потребление през 2005 г. ускорява растежа си до 6.8% от 5.1% през 2004 г. Индивидуалното потребление има по-съществен принос за това, тъй като нараства със 7.4%, докато колективното – с 2.2%. Особено интересно е развитието през последното тримесечие на годината, когато колективното потребление се понижава реално с 4.7%, което представлява значителна разлика спрямо ситуацията от предходните години. Тогава растежът на този показател беше най-висок именно през този период (през 2004 г. е 7.8%, през 2003 г. е 8.2%, през 2002 г. е 8.3%). Колективното потребление се измерва с разходите на правителството за колективни услуги като поддържането на населените места, научните изследвания, администрацията, отбраната и сигурността на страната. Понижаването на тези разходи е положително развитие, тъй като размерът им е твърде висок спрямо резултатите, които се получават от тях.Съществена роля за това вероятно има и настояването на Международния валутен фонд за реализирането на излишък, което е принудило властите да ограничат ненужните разходи в края на годината. Пример за такива разходи беше ситуацията в края на 2004 г., когато се наложи създаването на компанията за публични инвестиционни проекти, тъй като правителството тогава не съумя да изхарчи толкова пари, колкото желаеше. Заедно с това през 2005 г. беше променено законодателството, с което се ограничиха възможностите да се харчат пари от бюджета без санкцията на парламента.Нарастването на потреблението обаче, допринася за понижаването на спестяванията в българската икономика. Брутните спестявания през 2005 г. представляват 16.9% от БВП, докато през 2004 г. те са 19% от БВП. Това развитие се съпровожда с нарастване на инвестициите, измерени чрез бруто образуване в основен капитал, които достигат най-високата си стойност спрямо БВП след демократичните промени – 23.8%. Резултатът от това е нарастване на дефицита по текущата сметка, тъй като фирмите и гражданите не спестяват достатъчно, за да могат да финансират тези инвестиции. Ако се запази посоката на развитие при тези два показателя може да се очаква повишаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.Като цяло реалният растеж на БВП през 2005 г. значително превишава средния за ЕС, който е 1.6%, но от друга страна е по-нисък от страни като Латвия – 10.2%, Естония – 9.8%, Литва – 7.5%, Чехия и Словакия – 6%. Посочените страни реализират по-бърз растеж при по-висока база – тоест реалното изоставане на България от тях е още по-голямо. Данните за тези страни са показателни, че стопанската политика, водена от техните правителства през последните години, дава резултат. Тази политика е насочена към разширяване на икономическата свобода, понижаване и опростяване на данъците, улесняване на започването и извършването на бизнес, подобряване защитата на правото на собственост. Някои аспекти на тази политика се възприеха и в България, но за съжаление липсва политическата воля за извършване на по-бързи и по-цялостни реформи, които да ускорят растежа през следващите години. По тази причина не може да се очаква това да се случи и доходите в страната ще продължат да са ниски още дълго време.

 


 

[1] Данните са от Евростат.

[2] Дали общественият сектор действително добавя стойност в икономиката е доста спорно. Това, което със сигурност се прави в този сектор, е преразпределяне на стойността, създадена от частния.

 

 

 

 

   


Свързани публикации.