БВП и политиката на правителството

През седмицата Националният статистически институт публикува предварителнитеданни за брутния вътрешен продукт (БВП) през 2003 г [1] . Окончателнитеданни ще бъдат оповестени след около една година, но все пак можем даизползваме наличните в момента за анализ.

Основната новина естествено е за темпа на растеж на реалния БВП, атой се забавя. От 4.9% през 2002 г. той се понижава до 4.3% (дори ипри бъдещата ревизия на данните той едва ли ще достигне повече от 4.5%).Това е причина за недоволство в Министерството на финансите – министърВелчев дори заяви пред Българското национално радио, че ще се търсятпричините защо реалният ръст е под планирания, тъй като техните прогнозизначително надвишаваха действително получената стойност. Тези прогнозинеколкократно бяха променяни като първоначалните бяха за реален растежот 5%, после се понижиха до 4.8% и дори до 4.5%, но отново не успяхада предвидят реалното развитие. С това още веднъж се доказва, че прогнозитена Министерството на финансите и по-конкретно на Агенцията за икономическианализи и прогнози не са меродавни, което има и по-сериозно отражениевърху хората в България – а именно по отношение на бюджетните приходии разходи.

Отново се потвърждава, че една правителствена организация не може даима цялата информация за пазара независимо от ресурсите от бюджета,които се отделят за това чрез създаването на статистически и други агенциии следователно не може да планира развитието му дори и в краткосроченплан. Именно в тази насока беше и една от основните грешки по времетопреди прехода към пазарна икономика – представата, че един централенорган е запознат с предпочитанията на отделните индивиди и може точнода предвиди и след това по план да бъдат произведени необходимите стокии услуги.

Наложилата се практика през последните няколко години при съставянетона бюджета е да се предвиждат по-ниски приходи и след това да се реализираголямо по размер преизпълнение, което от своя страна дава възможности за доста по-високи от предвидените разходи. Според документ на Министерствотона финансите, озаглавен “Данъчна политика 2003 – 2005 г.”[2] , приходитев консолидирания бюджет като процент от БВП през 2002 г. е трябвалода бъдат 37.5%, а през 2003 г. 36.5% от БВП. Действителните стойностиобаче са значително по-високи. Те са 39.4% и 40.9% съответно за 2002и 2003 г. По този начин се получава голямо разминаване между предварителнообявените намерения на правителството и резултатите от водената от негополитика, което се отразява върху цялата българска икономика и по-точновърху българските граждани.

Увеличаването на правителствените приходи оставя по-малка част от доходитена данъкоплатците на тяхно разположение. Голяма част от увеличенитеразходи на правителството пък са насочени към субсидиране на губещипредприятия и дейности, които иначе не биха съществували. Така те несамо че не фалират, а освен това повече хора получат стимул да се ориентираткъм подобни дейности. Това става за сметка на тези, които генериратдоходи и печалби и които биха ги използвали много по-ефективно и съответнобиха допринесли за по-висок растеж. Получава се т.нар. изтласкващ ефект(crowding out) – неефективните държавни разходи и инвестиции изместватчастните.

Според цитирания по-горе документ бюджетните приходи през 2004 г. трябвада бъдат 36.2% от БВП. Приходите в консолидирания бюджет за 2004 г.са планирани в размер на 14 361.7 млн. лв. при прогноза за БВП от 37983 млн. лв. или около 37.8% . Подобна прогноза за БВП обаче е по-скорооптимистична отколкото реална.

Такъв размер на БВП за 2004 г. би означавал номинален растеж от около10.4%. Тъй като размерът на дефлатора на БВП трудно ще надвиши 4% (за2003 г. той е около 2% при положение, че инфлацията в края на годинатабеше 6.4%, а средногодишно беше 2.3%) следва, че реалният растеж споредминистерството на финансите ще бъде поне 6.4%. Ако тази прогноза сесбъдне това би било едно положително развитие и ние бихме го приветствали,но за съжаление е много трудно постижимо при сегашния размер на данъцитеи осигуровките. Според нас в консолидирания бюджет и през тази годинаса заложени по-ниски приходи. Те ще бъдат с поне 700 млн. лв. по-високи(така се получи през 2003 г., а данните за януари потвърждават тенденциятаза преизпълнение) и следователно ще достигнат около 15 100 млн. лв.или отново ще са поне 40% от БВП.

Дали тогава министърът отново ще се чуди защо икономическият растеже по-нисък от планирания? Решението на този казус беше предложено наскороот ИПИ – приемане на 10% ставка по преките данъци (данъка върху доходите,данъка върху печалбата и осигурителните вноски) и съкращение на някоиот прекомерно раздутите разходи в бюджета, като ползите от по-нискитеданъци се признават и от министър Велчев. Остава му просто да го приложи.

––––––––––––––

[1] Данните са достъпни на интернет сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/Gdp/GDP4q03.htm

[2] Текстът на този документ може да прочетете на страницатана министерството в Интернет: http://www.minfin.bg/bg/documents/taxes/docs/dp_03-05.pdf