Бунтове и социални помощи

„…There are things that are badly wrong in our society”.

Джеймс Камерън

Ето два избрани пасажа от оценките на събитията в Лондон.

• „Тези хора всъщност нападат общностите, бизнеса, собствеността и къщите и действително предизвикват огромна престъпност и тревога” (Ейдриън Хансток, Командир на Лондонската полиция).
• „Очевидно има хора в този град, които, за съжаление, са вътрешно мотивирани към насилие, които търсят удобен повод да крадат и палят, предизвикват суматоха и отчаяние, независимо дали са анархисти, част от организирани банди или просто невъзпитани младежи, които си мечтаят за чифт маратонки” (Кит Мартхауз, заместник кмет и шеф на полицията на голям Лондон).

Случващото се в Лондон и други британски градове тепърва подлежи да бъде осмислено. Засега, обаче, почти никой не обръща внимание на причините, произтичащи от уредбата на социалната държава на Обединеното кралство.

Който е бил в Тотенхам или по случайност е попадал в подобни квартали на Лондон, няма начин да не е забелязал, че тамошните жители са без работа и живеят предимно от социални помощи. Това със сигурност е известно за нещастника, от чието убийство от полицията тръгнаха бунтове.

Ето някои черти на британската социална държава, които, при по-дълбок анализ, ще се окажат фактор на случилото се тази седмица в Лондон.

–      Социалните помощи са фиксирани на равнище, което позволява недостойно съществуване на равнището на поддържането на душата в тялото;

–      Тяхното разпределение не е свързано с изисквания „първо работи” (“work first”), какъвто е принципът на социалните помощи в Ню Йорк и други метрополии на САЩ, включително в Лос Анжелис, където този принцип бе въведен след аналогични (макар и не идентични) събития преди девет години;

–      Професията „получател на социални помощи” е позната в страната от средата на XIX век, когато са въведени изисквания да търсиш работа, за да получих помощи за кратък период от време; през последните 15-20 години тези изисквания бяха облекчени от лейбъристкото управление;

–      Минималната работна заплата във Великобритания в момента е почти толкова, колкото и в България – 41% от средната работна заплата. Това затруднява търсенето на работа, макар трудовият пазар да е много по-свободен, отколкото тук (между другото, в България тази заплата ще бъде вдигната в съответствие с традицията тя да се качва административно без връзка с производителността на труда, какъвто не е случаят в Обединеното кралство);

–      Криминализирането на търговията и на употребата на наркотици в големия град е причина за бандитизирането им; в тази не особено добре платена на ниските нива професия много лесно намират реализация не особено заможните потомци на емигранти

–      Новото поколение граждани от емигрантски семейства няма спомена на своите родители, т.е. не разбират, че помощите в кралството осигуряват невъобразимо по-висок стандарт на живот от този в родината; за тях това е даденост, а не цел и спасение.

Социалните проблеми на Великобритания започват да заплашват обществения ред още по времето на Хенри VIII и са следствие от национализацията на манастирите.

По-късно тези проблеми биват решени с развитието на капитализма и индустриализацията от края на XVIII и XIX век.[i]  След като Великобритания заимства от Германия модела на Бисмарк за устройство на социалната държава, мързелът и неуважението към труда и собствеността на другите се превръща в една от „дълбоко сгрешените” черти на британското общество.[ii] 

Случаят е типичен, но това не е повод за успокоение.

[i] Вж.: Jeffrey G Williamson, Did British Capitalism Breed Inequality? Boston: Allen and Unwin, 1985. Chaps. 1–4.

[ii] Вж. за подробности: James Bartholomew, The Welfare State We’re In, в библиотеката на ИПИ или на: http://www.thewelfarestatewerein.com/about .