БНТ – решителна реформа или приватизация

Автор: Александър Ивелинов* / 15.01.2010
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Дебатът за промените в медийния закон изправи едни срещу други БНТ и частните медии. В интервю пред „24 часа" генералният директор на БНТ поиска повече време за реклама. Според нея, при намалената със 17% спрямо 2009 бюджетна субсидия и ограниченото по закон рекламно време до 15 минути на ден, ще бъде невъзможно излъчването на съществуващите програми и пускането в ефир на предвидените нови. От друга страна, изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори поиска рекламата в БНТ да се спре напълно. Той посочва, че за миналата година националната телевизия е запълнила едва 1/3 от  предоставеното й от закона рекламно време, като е имало месеци, в които то е било 3-4%. Според него даването на рекламно време на БНТ означава отнемане от държавата на приходи от малките тематични телевизии, а участието й на медийния пазар нарушава конкурентната среда.

Малко за БНТ

От основаването си националната телевизия се издържа почти изцяло от държавата. След демократичните промени се правят опити чрез пускане на продажба от рекламно време тя да финансира част от бюджета си с приходи от собствена дейност. През последните години се забелязва тенденция на нарастване на бюджетната субсидия, но не и на приходите от рекламни права. Освен, че постоянно расте, бюджетното финансиране е подлагано почти винаги и на корекции през годината, което разбира се означава допълнителни пари за БНТ.

Приходи на БНТ за периода 2004-2008 година (хил.лв.)

Източник: годишни финансови отчети на БНТ

Националната телевизия отдавна изгуби втората си позиция по рейтинг, като беше изпреварена от Нова ТВ . В момента БНТ е с два пъти по нисък рейтинг (2,13%) от Нова (4,12%) и с три пъти по-нисък от лидера бТВ (6,62%). По думите на Уляна Пръмова, националната телевизия поддържа рейтинга си най-вече от спортни предавания, неделното 6-часово шоу на Димитър Цонев и комедийното „Шоуто на канала". В праймтайма БНТ губи аудитория пред другите две големи телевизии, които тогава излъчват риалити формати, които традиционно събират най-много зрители. Лидерството на БНТ в излъчването на спортни предавания също е застрашено от все по-бързо навлизащата в тази област Diema, която вече се доближава до БНТ по рейтинг.**

Логиката зад съществуването на БНТ

Съществуването на държавна телевизия може да се оправдае единствено, ако тя произвежда обществено значим телевизионен продукт, който частните телевизии не предоставят поради липсата му на пазарна реализация. Това могат да бъдат предавания свързани с образование, религия, ориентирани към националното самосъхранение и др. Но сега националната телевизия е твърде голяма и скъпа за да изпълнява само тези функции. Освен това, имайки предвид програмата на БНТ, в която преобладават предавания, подобни на тези в частните телевизии, тя не се стреми към тази си естествена роля в публичното пространство, а към това, да бъде техен конкурент за пазарен дял.

Какво може да се направи

Ясно е, че БНТ не може да продължи да съществува без субсидии и едновременно да изпълнява закона.

За да се реши веднъж завинаги съдбата на БНТ трябва да се отговори на въпроса: Каква телевизия е БНТ - създаваща телевизионни продукти с обществена значимост или равнопоставен участник на медийния пазар?!

Резултатът от досегашния хибрид между двете е катастрофален - постоянно растяща държавна субсидия и загуба на аудитория. Ето и бърза оценка на двата варианта.

1. БНТ - истинска държавна телевизия

Ако ще бъде истинска държавна телевизия и ще ни образова, то трябва да се съкрати както програмата, така и финансирането.

Искането на Уляна Пръмова за увеличаване на рекламното време и запазване на сегашната форма на функциониране на телевизията биха били основателни само, ако имаше голям интерес за реклама в БНТ, но ограничението във времето го възпрепятстваше. Това не е така. През декември миналата година БНТ за първи път запълни рекламното си време и то поради по ниските предложени цени, което е и основание за претенциите за дъмпинг от страна на частните телевизии. Тук очевидно не става дума за предлагане на по-добри цени, постигнато чрез пазарни методи, като оптимизиране на разходите, имайки предвид че за разлика от другите телевизии БНТ не търси печалба от продукцията си, тъй като има зад гърба си солидната финансова подкрепа на държавния бюджет.

2. БНТ - още една телевизия

Другият път за развитие на БНТ е да участва в конкурентната борба за аудитория и рекламно време с другите телевизии, но според принципите на пазарната икономика - при равни условия с конкурентите си - без ограничения, но и без субсидия. Това обаче може да стане единствено ако се премахнат и задълженията за определени предавания с обществена насоченост, за които всички плащаме прекалено много. В краен случай, ако законодателят реши, че държи да има подобни предавания, той може да организира търг между всички национални медии, а знаем че при прозрачен търг постигнатата цена може да бъде много ниска при постигане на високо качество.

Сценарият за БНТ в този вариант е приватизация. В последните години видяхме няколко големи сделки на покупки на медии, които почти веднага се отразяват на качеството, а и на ефективността.

Приватизацията на БНТ ще има много положителни ефекти не само за БНТ, но и за икономиката като цяло, а именно:

  • Постъпления в държавния бюджет от приватизационната сделка - стойността на активите на БНТ е близо 90 млн. лева, а телевизията има национален ефир, което допълнително повишава цената;
  • Спестяване на пари от държавния бюджет - спиране на огромната бюджетна субсидия. В Бюджет 2010 са заложени над 60 млн. лева, което на пръв поглед изглежда чувствително съкращаване на субсидията. Но преглеждайки годишните финансови отчети на БНТ за предходните години и имайки предвид изказванията на генералния директор на БНТ, че тези пари няма да стигнат, има основание за предположения, че през годината ще бъдат направени типичните за БНТ корекции в бюджета й;
  • Приватизацията на телевизията ще доведе до повишаване конкурентоспособността й, което имайки предвид пазарния й дял и аудиторията, която все още има ще вкара БНТ в конкурентна борба с BTV и Nova, което ще повиши нивото на медийния бизнес като цяло.
  • Решителна крачка към евентуална приватизация и на другите държавни медии, като БНР и БТА;
  • Привличане на чуждестранни инвестиции - големите световни медийни компании все повече инвестират в Източна Европа. Преди година Нова ТВ беше продадена на скандинавската MTG за 620 млн. евро, а малко след това CME купиха за 172 млн. евро TV2 (сега Pro BG), телевизия с много по-малка аудитория и пазарен дял от БНТ.

 

* Стажант в ИПИ.

** Данни на GARB.