Благотворителност и лична свобода
Word Format
(Word Format)
Благотворителните организации са важна част от гражданското общество. Хората имат естествена необходимост да помагат на бедните и болните. Благотворителността има важна роля в свободното общество. Но съществуването на благотворителността не дава отговор на въпроса как свободното общество помага на бедните граждани . Отговорът на този въпрос е:
1/ Свободното общество предполага мотиви във всеки гражданин да печели от своите конкурентни и иновативни идеи и след това да решава как да разпределя средствата си;
2/Фактът, че гражданите са свободни, предполага възможността, която те имат, как и къде да печелят – като предприемачи или като наемни работници. По този начин, свободното общество ограничава бедността.
3/ Контра тезата, че правителството се намесва на страната на нуждаещите се, има смисъл само при защита на съществуването на регулации от страна на държавата. Факт е, че именно прекомерните данъците и регулациите увеличават, а не намаляват, бедността и безработицата. При това трябва да се допълни, че данъците и регулациите допринасят за невъзможността на безработните и бедните да се приобщят към останалото общество. В този ред на мисли, държавата е заинтересована да има повече бедни и безработни, защото помощта (по-точно, илюзията, че им помага) внася смисъл в нейните действия.
Представата, че правителството трябва да подпомага нуждаещите, е може би една от най-широко разпространените заблуди за ролята на правителството в икономиката и по-конкретно – за ролята на правителството при гарантиране на благополучието на нацията. Тази заблуда ограничава свободата – както на тези, които при положение, че не съществува правителствено разпределение на събраните ресурси, биха проявявали благотворителност, така и на тези, които се възползват от благотворителността.
Тази теза със сигурност би предизвикала опозиция от рода, че по принцип гладният човек не е свободен. Поредната заблуда. Свободата се отличава от несвободата по възможността, която има човек да прави избор при предприемане на определени действия без никаква принуда, включително и от страна на държавата.
Помощта, която правителството оказва на нуждаещите се, често е защитавана от тезата, че по този начин се запазва достойнството на нуждаещите се. Със сигурност не се визира факта, че правителствените помощи всъщност дестимулират. Те дестимулират тези, от които правителството взема пари чрез данъци. И дестимулират нуждаещите се – защото получавайки пари от правителството, те нямат стимул да си търсят работа.
Често като оправдание за изземването на средства от страна на държавата служи християнската философия. Но това, което се пропуска умишлено е, че фундамент на християнската философия е свободната воля на човека. Именно свободната воля е тази, която не се припокрива с „даряването“ на средства на правителството (както става в действителност чрез данъчното облагане), или с приемането на тези средства при разпределението им.
Ще споменем факта , че през XIX век- времето, когато в САЩ не е съществувало подоходно облагане, е имало много повече благотворителност, отколкото в момента. И хората не са правили дарения заради съществуването на данъчно приспадане на даренията от облагаемия доход, защото тогава не е имало подоходен данък.
В този ред на мисли е важно да се подчертае, че:
1/ Същността на икономическата свобода е правото всеки човек да прави каквото иска със собствените си пари, включително отказ от дарения за благотворителност;
2/ Благотворителността не е легитимна функция и задача на правителството;
3/ Морално грешно е да се принуждават хората да правят дарения;
4/ Морално грешно е да се вземат пари (чрез данъци) от някой на когото принадлежат и да се дават на други хора (чрез субсидии, помощи); най-малко поради факта, че хората, на които принадлежат тези пари, могат да преценят много по-точно и ефективно как, кога и защо да изразходват своите пари.
Частната благотворителност е двигател на промяната в гражданското общество. Промяна, която коренно се различава от подхода на правителството. Именно поради този факт, а също и поради разнообразните инициативи за частна благотворителност, в обществото се проявяват елементи на конкуренция, лична свобода и грижа към околните.
1. Boaz, David; „Libertarianism: A Primer“, p.136; The Free Press, 1998
2. Hornberger, Jacob; „Freedom, the Income Tax and the Welfare State“; The Future of Freedom Foundation (www.fff.org); 2002
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
