Big Brother is Watching You!(Комисия за финансов надзор)
Word Format
(Word Format)
На заседание Комисията по бюджет и финанси разгледа на второ четене част от законопроекта за Комисията за финансов надзор. Накратко, комисията ще осъществява надзор на дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и публичните дружества, застрахователите, застрахователните агенти и брокери, дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, както и на управляваните от тях фондове.“Интересни“ положения в законопроекта са следните:
1. Избор на членове на комисията – председателят, заместник-председателите и другите членове на комисията се избират от Народното събрание. Комисията по бюджет и финанси отхвърли предложението на Муравей Радев председателят, заместниците му и членове на комисията да се избират от Народното събрание на пропорционален квотен принцип по предложение на парламентарно представените политически сили. Едно от разумните решения на заседанието бе отхвърлянето на предложението на работната група заместник-председателите да се избират по предложение на председателя на Комисията за финансов надзор.
2. Правомощия на Комисията за финансов надзор – част от индивидуалните административни актове на комисията ( като например отказите да се издаде разрешение (лицензия) за извършване на дейност, решенията за отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на дейност) се предвижда да не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Необжалваемостта бе мотивирана с желанието да се предотвратят сътресения в небанковия финансов сектор. Освен това бе изразено принципно погрешното виждане, че правомощията, които се дават на комисията (например: свободен достъп в служебните помещения на поднадзорните лица, присъствие на заседанията на управителните и контролни органи на поднадзорните лица, назначаване на външен одитор за финансови проверки за сметка на поднадзорното лице, по писмено искане от председателя на комисията банките са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки на проверяваните лица) са просто модифициран вариант на съществуващите и досега разпоредби в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и в Закона за застраховането. Не се визира факта, че когато тези правомощия попаднат в ръцете на един надзорен орган, заедно с предвижданото положение за липсата на отговорност на членовете на комисията при упражняване на надзорните им функции (оставено за дообмисляне), се създават идеалните възможности за развитие на корупция и бюрократизъм, защото, според обобщението на лорд Актън, „властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“.
Трудно е да се приеме, че комисията за финансов надзор е „една необходима стъпка за изграждане на адекватна правна рамка на действащата пазарна икономика в България“. Цялата история на финансовите кризи и пазари показва, че държавните надзиратели не могат нито да предвидят, нито да ги предотвратят. Това бе потвърдено наскоро от случаите „Енрон“ и „Уърлдком“. Изглежда слабо вероятно българските надзорници да се справят по-добре от щатските. Разликата между България и САЩ впрочем е, че държавните органи (не само тези на вратата на капиталовия му сегмент) тук повече пречат на пазара, отколкото там.
Така замисленият надзор ще действа като амфетамин на състезател – за кратко ще го стимулира, но дългосрочно със сигурност води до дисквалификация. Състоянието на българския финансов пазар едва ли е като за участие на състезание, т.е. той просто не е стигнал до състезание. А след като няма състезание, няма да има и кризи. Надзорът, както и други институции на тукашния капиталов пазар, засега е самоцел.
