БФБ – София АД през 2002 г. – промени и мечти

Word Format (Word Format)

Изминава 2002 г. – началото на новата ера в развитието на българския капиталов пазар, според Николай Василев. Сериозното отношение на българското правителство към фондовата борса проличава от следните етапи от развитието на българския капиталов пазар:

“ Новата редакция на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обнародван в брой бр. 61 от 21 юни 2002 на „Държавен вестник“) акцентира на защита на правата на миноритарните акционери в публичните компании. Проблемът с интересите на миноритарните акционери обаче няма как да се реши изцяло по нормативен път – историята на финансовите кризи и пазари показва, че държавните надзиратели не могат нито да предвидят, нито да ги предотвратят измамите и манипулациите.

“ Народното събрание прие закон за Комисията за финансов надзор – една от основните причини за създаването на единен орган по финансов надзор е „да се предотврати спекулативното движение на вътрешните финансови потоци, да се защитават интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, постигането на прозрачност и стабилност на финансовия пазар“. Част от актовете на Комисията ( като например отказите да се издаде разрешение (лицензия) за извършване на дейност, решенията за отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на дейност) не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Изброените по-горе закони могат да бъдат обединени под рубрика с название или „Държавна защита“ за инвеститорите, или „Стой надалеч от БФБ – София АД“(за настоящите публични компании и тези, които никога няма да станат такива или ще станат такива автоматично).

Реалистично погледнато наближава време, когато държавата ще гарантира интересите на инвеститорите и миноритарните акционери без да има публични компании, които да представляват заплаха за техните интереси. Още повече, че когато на инвеститорите им се повтаря постоянно, че им държавата им защитава интересите, те или се успокояват и стават непредпазливи, или се оттеглят от фондовата борса. Друг сценарий е публичните компании престават да са публични и така интересите на инвеститорите са защитени. Интересен е фактът, че когато се въвеждат регулации и се увеличава надзора над определени обекти не се анализира какъв ще е ефектът на тези регулации върху обектите, т.е. не се взема под внимание факта, че регулациите убиват както обектите на регулиране, така и тези, в чиито интерес се въвеждат регулациите, както се афишира.

“ Компенсаторните инструменти се търгуват на БФБ – София АД от 2 септември 2002 г. Дотогава държавата влияеше върху цената на компенсаторните инструменти с непазарни механизми – например издаване и прекратяване на издаването на големи номинали компенсаторни инструменти – цената им тогава се колебаеше около 18 % от номинала на тези книжа. След 2 септември 2002 г. положението не е много по-различно, цената на тези инструменти зависи от новините около приватизационната политика на държавата. А приватизационната политика се колебаеше между желанието на Николай Василев за борсова приватизацията срещу компенсаторни инструменти на ДЗИ, БМФ, БТК, Пловдивския панаир, банка ДСК, от една страна, постепенното отпадане на тези дружества от списъка за приватизация срещу компенсаторни инструменти, от друга страна и предвижданите промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, според който дружествата, които ще се приватизират чрез фондовата борса ще стават автоматично публични.

“ Индексът на БФБ – София АД – Sofix повиши стойността си от 118.81 базови пункта в началото на 2002 г. до 186.09 базови пункта на 11 декември 2002 г. Характерна особеност на българската фондова борса е, че един-единствен играч определя стойността на индекса – пример когато на 5 декември 2002 г. на пазара излезе продавач на сравнително големи пакети на Булгартабак холдинг, Благоевград БТ, Нефтохим, Албена и Биовет, борсовият индекс се понижи с около 7.00 %. Между другото се оказа, че Sofix не е номер 1 в света, защото през последните три месеца цената турските акции се е повишил с 63.5% по данни на MSCI и Investor.bg. Така турският сегмент от индекса MSCI регистрира в доларово изражение изпреварва повишението на фондовите индекси на всички останали страни от групата на нововъзникващите пазари. За сравнение, ръста, който българският фондов индекс SOFIX е отбелязал през последните три месеца е 28.8 %.

През 2002 г. на българския капиталов пазар:

“ От началото на годината до 09.12.2002 г. от Публичния регистър са отписани 589 публични дружества. За сравнение, за същия период на 2001 г. от Публичния регистър са отписани 522 публични дружества. Вписаните дружества в публичния регистър за периода от началото на годината до 09.12.2002 г са 422 дружества, докато вписаните дружества за същия период на 2001 г. са 556. Реално, на фондовата борса постепенно остават само компании, които са забравени от инвеститорите.

“ Съществува риск от намеса на държавата на фондовия пазар или от промяна на държавната политика по отношение на капиталовия пазар;

“ Съществува надиграване между държавата и всички останали – инвеститори, компании, инвестиционни посредници, т.е. държавата казва, че ще защитава интересите на инвеститорите, а инвеститорите не и вярват, защото 1) не инвестират, т.к. 2) няма в какво да инвестират, защото 3) дружествата, котирани на фондовата борса не искат да бъдат обект на държавна политика с неясни цели (защита на интересите на инвеститорите и диверсифициране на риска им) и драстични средства (необжалваемост на част от актовете, издавани от Комисията за финансов надзор).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.