Безработицата през 2017: регионален преглед

Автор: Явор Алексиев / 05.04.2018
3 гласа, средно: 5.0 от 5

През 2017 г. трудовият пазар у нас продължи експанзията си, като обсъжданото през последните години подобрение е все по-ясно видимо и на регионално ниво. Според последните годишни данни на Агенция по заетостта (АЗ), в страната вече има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5% (в тъмно синьо на картата), както и 80 общини, в които той е между 5 и 10% (в светло синьо). През 2013 г., в разгара на кризата на трудовите пазари, броят на тези общини е бил съответно 3 и 43. Компактни групи от общини с ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново, а на юг – около столицата, Пловдив и Пазарджик, Бургас, Стара Загора и Казанлък.

Коефициент на безработица в българските общини (2017 спрямо 2013 г.)

Виж интерактивна карта тук.

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ

Данните по общини

Спрямо 2016 г. безработицата се увеличава в едва 4 общини – Брезово (+6 процентни пункта), Бобов дол (+2,8 пр. п.), Лесичово (+0,8 пр. п.) и Трявна (+0,2 пр. п.). Въпреки цялостното подобрение, в страната продължават да правят впечатление компактни клъстери от общини с високи нива на безработица (над 25%). Огромната част от Северозападна България продължава да свети в червено, а същото важи и за смесените райони, както и повечето крайдунавски общини. В повечето случаи общините с висока безработица са или прекалено отдалечени от водещите икономически центрове и традиционните потоци на ежедневна трудова миграция, или се характеризират с ниско ниво на образование и квалификация на работната сила. Тази комбинация от неблагоприятни фактори не предполага скорошно решение на проблемите им, дори напротив – пренебрежимо слабият ефект на общия икономически растеж върху местните трудови пазари говори за трайна изолация от протичащите на национално ниво процеси.

От данните на АЗ се вижда още, че:

  • Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 г. Безработица над 5% в Северна България се наблюдава във всички северозападни областни центрове, както и в Разград, Силистра и Търговище.
  • В Южна България областните центрове с безработица над 5% са само четири - Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%).
  • Правят впечатление добрите резултати на много от курортните общини - през 2017 г. безработицата в Банско, Приморско и Несебър е под 5%, а в Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%.
  • Сравнително ниски нива на безработица се наблюдават още в общините с големи предприятия като Панагюрище (7,3%), Етрополе (7,8%) и Сопот (2,6%).

Структурни проблеми

Сред безспорно положителните данни на АЗ продължават да се виждат и някои дълготрайно негативни тенденции. Първичният пазар в редица области на страната продължава да изпитва трудности в създаването на такъв брой работни места, който да доведе до по-бърз и осезаем спад на безработицата.

Източник: АЗ

В допълнение, данните на АЗ за профила на безработните лица през 2017 г. показва, че:

  • 54,6% от безработните лица са без квалификация, като този дял (достъпен единствено на областно ниво) е най-висок в Сливен (75,8%), Шумен (71,7%) и Пазарджик (66,6%) и най-нисък в столицата (23,4%), Габрово (28,2%) и Перник (40,2%);
  • С начално или никакво образование са 27,8% от всички безработни, като най-висок е делът в Сливен (52,7%), Шумен (44,2%) и Ямбол (43,8%), а най-нисък - в столицата (4,4%), Габрово (6,7%) и Смолян (11,3%);
  • Без работа от поне 1 година са 37% от регистрираните в бюрата по труда безработни, което е с 4,5 процентни пункта под нивото от 2016 г. Най-значителен спад на дългосрочно безработните се наблюдава в Габрово и Пловдив, като нивата през 2017 г. са вече съответно 17,3% и 28,3%. Има обаче и области, в които се наблюдава ръст на относителния дял на дългосрочно безработните лица, като той достига съответно 58% във Видин, 56% в Монтана и 48% в Силистра.

На фона на тези показатели, оценките, че предлаганият в икономиката труд не отговаря на нуждите на работодателите, не изглеждат изненадващи. В отговор на този проблем през последните няколко месеца правителството предприе промени в посока облекчаване на наемането на чуждестранни работници – важна стъпка в подкрепа на продължаващата експанзия на трудовия пазар. Проблемите с характера и качеството на провежданите активни политики на пазара на труда обаче остава, като и през 2018 г. държавата заложи на субсидирана заетост, а не на преквалификацията и обучението на безработните. В допълнение, ефектът от рекордното покачване на минималното заплащане върху най-бедните региони тепърва ще бъде оценяван, а дебатът за механизма, по който да се определя то, изглежда замря.