Бавното правосъдие – обществен проблем

На гражданите и юридическите лица са предоставени редица правa в различни по характер актове – кодекси, закони, конвенции. Едно от тези права е застъпено в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), ратифицирана в България през далечната 1992г. , а именно правото на справедлив съдебен процес. За да бъде един процес справедлив, то едно от изискванията е делото да бъде разгледано в разумен срок[i]. Право, което българският съд системно нарушава. Защо се получава така?

Кой проверява?

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е орган, на който са възложени правомощия да прави проверка за дейността на органите на съдебната власт.  С допълнение в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2012 г. на Инспектората са дадени допълнителни правомощия, а именно да извършва проверка на заявленията срещу нарушаване на правото за разглеждане на делата в разумен срок. В изпълнение на тези свои правомощия ИВСС изготвя доклади, в които се посочват причините за забавяне на разглеждането и решаването на делата. В Обобщения доклад за дейността на ИВВС от  2017г. и Доклада за установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок за периода 01.01.2018г.- 31.03.2018г.  е изложена подробна информация.

Каква е статистиката?

За първото тримесечие на 2018 г. са постъпили 91 основателни заявления, като тенденцията отново е за увеличаване броя на постъпилите заявления спрямо същия период за предходни години. Тези данни показват, че бързината на правосъдието в България е проблем, който не се решава, а се задълбочава. Натовареността на съдилищата е основен фактор за забавеното правосъдие. Според докладите на ИВСС нерядко се стига и до обективна невъзможност за извършване на действията в разумен срок. Това драстично понижава качеството на правораздаването и бързината, което пък води и до трайно недоверие в съда. И няма как да е иначе.

Постъпилите, както и основателните заявления[ii], се увеличават с всяка изминала година.

Не е изненадващо, че 316 от 361 заявления попадат в апелативен район София. В този район попадат софийските съдилища, които са най-натоварени в страната. Тук натовареността на съдилищата е в пъти по-голяма от тази за страната. Забавеното правосъдие се обезщетява от държавата за сметка на държавния бюджет – чл.60 и от ЗСВ[iii]. За последните три години България е платила близо 2 милиона лева само за обезщетения по сключени споразумения по реда на чл. 60а от ЗСВ. Много повече са платените обезщетения по делата, по които не са постигнати споразумения и България е осъдена по реда на чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по реда на ЕКПЧ от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). По тези две процедури присъденото обезщетение може да надхвърли предвидения в чл. 60а, ал.3 от ЗСВ максимален размер от 10 000 лв.

Колко се бавят делата?

Уважените заявления през 2017 г. по наказателни дела са 153, а по граждански – 208. С най-дълга продължителност по наказателни дела се отличават няколко казуса. Първото производство е за образувано престъпление по чл. 199, ал.2, т.3 [iv]от НК- за грабеж в особено големи размери.  Общата продължителност на производството е 18 години, 2 месеца и 18 дни. За това време са сменени 6 прокурори и 6 следователи, делото е връщано 6 пъти на разследващите и наблюдаващите прокурори. Като пропуск е посочена лошата мотивация и липсата на точни указания за разследващите органи от страна на прокурора. Поради недобре изследвани и събрани доказателства делото е препращано по компетентност на военно-окръжна прокуратура. Тези действия са забавили производството с 5 години и 6 месеца. В съдебната фаза са се провели 20 съдебни заседания, като поради неявяване на подсъдимите или техните защитници 12 от тях са отложени. Констатирано е, че съдът не е изискал доказателства за установяване причините за неявяване на страните и това е довело до разглеждане на делото в първа инстанция в период от 4 години и 9 месеца. До окончателното решаване на делото са минали още 9 години. По други два казуса също са допуснати съществени процесуални нарушения, пропуски на прокурора и разследващите органи, както и забавяне от страна на съда, което е довело до рекордни забавяния – 22 години, 2 месеца и 28 дни и 19 години, 2 месеца и 19 дни. Едното от делата дори е прекратено поради изтичане на абсолютната давност[v] за наказателно преследване по повдигнатите обвинения. 

По гражданските дела впечатление прави това, че общо 3 от посочените 4 в доклада дела са по искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) [vi] – иск за връщане на собствеността, който е един от често срещаните в практиката искове. Делата са разгледани съответно за 22, 19 и 15 години. Причината за това са множество забавяния пред първоинстанционния и въззивния съд. По първото дело са проведени 31 открити съдебни заседания пред първа инстанция, като 15 от тях са отложени поради нередовно призоваване.

За период от 20 години, нужни на органите на съдебната власт да разгледат тези дела, на теория е възможно всеки един човек да започне да изучава право, да завърши, да стане магистрат и да придобие необходимия юридически стаж, за да заеме някой от най висшите постове в съдебната система – председател на Върховния административен съд (ВАС) или на Върховния касационенен съд (ВКС), главен прокурор или дори и съдия в Конституционния съд. Такова бавно правосъдие не е адекватно на нуждите на обществото, но решението на проблема не се крие единствено в налагането на дисциплинарни наказания. За да могат магистратите[vii] да вършат работата си в срок е необходимо на първо място да им бъдат предоставени нормални условия на труд.

Правосъдието трябва да бъде бързо и качествено, като едното не трябва да става за сметка на другото.  Винаги ще има дела, които се гледат над 20 години, но това трябва да е изключението, а не принципът. С негативната тенденция последните години бавното правосъдие става правилото, в което все по-голяма част от обществото вярва. Това води до подриване на основите на правовата държава, до недоверие в съдебната власт и нежеланието на хората да търсят правата си по съдебен ред. То подхранва неимоверно и иначе съществуващото желание на българина за самоуправство. За всички е ясно, че проблем съществува и в ръцете на ВСС е той да бъде решен.

* Авторът е стажант в правната програма на ИПИ

[i] Чл.6, пар.1, изр. първо от ЕКПЧ –  Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

[ii] Чл. 60а, ал.4 от ЗСВ– Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

[iii] Чл. 60и от ЗСВ – Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет.

[iv] чл.199, ал.2, т.3 от НК – За грабеж на вещи в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. 

[v] Чл.82, ал.4 от НК – Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

Чл. 82, ал.1 от НК – Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор. 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи.

[vi] чл.108 от ЗС– Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно  действие, което му пречи да упражнява своето право

[vii] Съдии, прокурори и следователи