Банковилихвени проценти и стратегии

Конкуренцията на всеки свободен банков пазар е основният фактор, койтовъзпрепятства реализирането на големи спекулативни печалби от банките. Дорида има известен период, в който разликата между лихвените проценти по кредититеи депозитите (спред) е относително голяма, то сравнително бързо това сепроменя и се достига ниво, при което цената на кредита отразява реално разходитеза привличането на ресурс от банките. Ако дефинираме накратко какво е лихвенспред, то това е цената на посредничеството на банките в икономиката. Разбирасе, освен печалбата за банките в него се включват и допълнителните разходикато обработка, административни и разходи по проучване, които могат да формиратзначителна част от спреда. Инфлацията също се калкулира в него.

Стратегии
На макрониво спредът по лихвите е индикатор за нивото на развитие на финансоватасистема. Според изследване на Подпиера** високият размер на БВП на главаот населението обяснява ниския лихвен спред за банките.

На ниво банки спредът дава информация за стратегиите и състоянието на търговскитебанки.
В тази връзка условно могат да се разграничат две стратегии.

При първата банките се стремят да компенсират понижаването на приходитеот лихви, вследствие на увеличаване на процента на необслужваните кредитив портфейла си, чрез увеличаване на разликата между лихвените проценти покредитите и депозитите.

От друга страна, при липса на конкуренция между банките и в условията наповишаване на процента на задължителните минимални резерви и/или основата,върху която се начисляват, банките ще се стремят да повишат лихвените процентипо кредитите и да поддържат висок спред между лихвените проценти по кредитии депозити. Такава беше ситуацията в България в периода преди въвежданетона валутен борд.

При втората стратегия банките са мотивирани от нарастващата конкуренцияв банковата система и се стремят да привлекат повече клиенти чрез намаляванена спреда между лихвените проценти по кредитите и депозитите.

Развитие на Балканите
Графиката по-долу показва една ясна тенденция. А именно – колкото по-голяме спредът между лихвените проценти, толкова по-неефективни са банковитеоперации и е по-висок рискът от кредитната дейност. Това ясно се вижда пристрани като Румъния, Украйна и Македония. За Румъния резултатите не са толковаизненадващи имайки предвид все още държавната собственост на две банки,които формират малко под 10% от активите в системата (приватизацията наBanca Commerciala Romana през 2004 г., която има около 30% пазарендял се очаква да промени ситуацията до една година). По отношение на Македонияима още какво да се желае като реформи. Финансовото посредничество е всеоще на ниско ниво и има ясни признаци за концентрация в две банки на почти50% от общите банкови активи.

Всичко това доказва твърдението, че спредът по лихвите може да се разглеждакато мярка за ефикасността на банковия сектор, тъй като показва цената набанковото посредничество, която се „заплаща” от клиентите на банките. Интереснае позицията на Албания сред разглежданите страни. Очакваме, че след приключванетона банковата приватизация през 2004 г., с продажбата на Албанската спестовнабанка конкуренцията между финансовите институции за определен период щедоведе до движения в лихвения спред, но относително бързо ще се стабилизираоколо сегашното си ниво.

В допълнение трябва да се отбележи, че при разглеждане на лихвения спреде важно да се вземе под внимание причината за намаляването му – понижаванена лихвените проценти по кредитите, увеличаване на лихвените проценти подепозитите или двете едновременно. Това дава възможност да се прецени устойчивосттана стратегията на банките и степента на ефективност на банковата система,както и да се анализират бъдещите промени в стратегиите и ефективността.

Лихвен спред през 2003 г. за избрани страни

Източник: Доклад за прехода 2004, ЕБВР

Важен елемент при анализа на лихвените спредове представлява и оценкатаот страна на банките за поведението на клиентите относно депозитите и кредитите.

По отношение на срочните депозити важно значение има договорната основа,с която са уредени***. В България в момента всички депозити са платими припоискване, независимо от договорените срокове между клиента и банката .Дори да съществува договорка, че клиентът няма право на предсрочно изтегляне,такава клауза може да бъде обявена от съда за невалидна и недействителна,защото противоречи на задължителните разпоредби на българското законодателство.При това положение съществува риск за банките, който не трябва да се пренебрегваи е необходимо да се инициира промяна, която да уреди това положение. Тенденциятаза нарастване на срочните депозити като част от дългосрочния ресурс на финансовитеинституции ще продължава и ще постави неминуемо този въпрос на дневен ред.

По отношение на кредитите е важно да се следи какъв е процентът на предварителнопогасяване особено на дългосрочните кредити (основно жилищни и инвестиционни).Това в голяма степен зависи от преобладаващия профил от клиенти, които сабили кредитирани от определена банка. За съжаление за България такава информацияне е достъпна, но считаме, че все още размерът на предсрочно погасенитекредити е относително малък. Той обаче трябва да се взема предвид в бъдеще,поради големия ръст на отпуснатите кредити в последните 3 години.

Развитие в България
През 2004 г. лихвения спред в България следваше тенденция към понижениеот 5.72% през януари 2004 г. до 4.35% през декември 2004 г. – най-нискатастойност за годината. Тенденцията към понижаване на лихвения спред е показателенза понижаване на риска в страната, но в същото време равнището му е достатъчновисоко. Това ни позволява да твърдим че: 1) банките все още не са готовида се лишат от високата рискова премия; 2) за банките съществува значителенрегулативен риск; 3) вследствие от 2) и в условията на намаляване на лихвенитепроценти по кредитите, банките биха били изправени пред натиск върху нетнияси лихвен доход.

Основната причина за понижение на спреда е в движението на краткосрочнителихвени проценти по кредитите, които през миналата година варираха между10.80% и 8.40%. В същото време лихвените проценти по краткосрочните депозитисе движеха в по-тесни граници – между 3.75% и 4.14%. В тази връзка, конкуренциятамежду банките и през 2004 г. е по-скоро по отношение на кредитната политика.Някои от банките започнаха да обръщат повече внимание на набирането на средствас цел поддържане на кредитирането си, така лихвените проценти по депозититезапочнаха неуверено да се покачват.

България: Краткосрочни лихвени проценти и спред за 2004 г.

Източник: БНБ и собствени изчисления

Повишаването на лихвения спред през юни 2004г. се дължи на увеличаванена лихвения процент по кредитите – от 9.39% предходния месец на 10.80% презюни (най-високата стойност през 2004 г.). Една от причините за повишаванене лихвения процент по кредитите е увеличаването на основния лихвен процент(ОЛП) **** за периода 26.05.2004г до 30.06.2004г.от 2.59% на 3.83%. Увеличениетона ОЛП е провокирано от слабия интерес към покупката на тримесечните ДЦКна проведения аукцион от БНБ.

Причината обаче не е толкова в слабата ликвидност вследствие на меркитена БНБ за ограничаване на кредитирането, а в очакванията на банките, четези мерки ще имат негативно влияние върху представянето им. В краткосроченплан, може да се допусне че ограниченията на БНБ забавят процеса на понижаванена лихвените проценти по кредитите. В средносрочен аспект, обаче банкитеса намерили решение – те имат достъп до средства от чужбина, които подхранваткредитната им активност, мерките на БНБ не водят до желаното охлаждане накредитирането. Банките получават средства от чужбина, които са заинтересованида оползотворят по възможно най-ефективния начин. Така те се конкуриратпомежду си за привличане на клиенти, вследствие на което понижават лихвенитепроценти по кредитите. От друга страна обаче стратегията по привличане наклиенти излага банките на риск, свързан с кредитоспособността и задлъжнялосттана кредитополучателите. Тези два фактора натежават на везната при определянена лихвения процент по кредитите, което обяснява бавното и неувереното импонижаване.

––––––––––––––

* Елена Маринова е бивш сътрудник в ИПИ. Понастоящем е финансов аналитикв Първа Финансова Брокерска Къща. Мнението, изразено в материала е нейнолично и е възможно да не съвпада изцяло с това на ПФБК.

** Podpiera, R., Does Compliance with Basel Core Principles Bring AnyMeasurable Benefits?, IMF Working papers, 04/204

*** Регулирането на срочните депозити в България се осъществява от законаза банките, гражданско-процесуалния кодекс и закона за задълженията и договорите.Според закона за банките “Банка може да приема пари на влог само при обявениусловия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. Условиятазадължително трябва да съдържат: […] 4. Минималният срок, в течение накойто влогът не може да бъде изтеглен, или може да бъде изтеглен, но с последицазагубата на цялата или част от лихвата.”(чл.38). Материята се урежда и вТърговския закон, чл. 420-425 и ЗЗД (чл.252- Влогодателят може всякогада поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове,даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тояслучай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещтае била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските,които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога).

**** Основният лихвен процент се определя на база на средната годишна доходностпри продажбата на тримесечни безлихвени държавни ценни книжа.