БАН и по-високите заплати

Винаги, преди избори (сега наближават местните и тези за европейски депутати), гражданските[1] прояви на определени социални и професионални групи се активизират над обикновеното. След протестите за по-високи доходи на заетите в заетите в БДЖ, градския транспорт, учителите, лекарите и пенсионерите, подобни искания отправиха и учените от БАН – по-високо заплащане (в съответствие с придобитата научна степен) и увеличение на годишно отделяните средства за наука от 0,2% до 0,33% от БВП.

Важно е да се отбележи, че всички тези групи имат нещо много общо – доходите им зависят от държавата, т.е. от индивидуални или колективни административни решения и в този смисъл периодът преди избори винаги е най-подходящ. Като цяло, все пак могат да бъдат разграничени две основни подгрупи – такива, които зависят от държавата по стечение на обстоятелствата (пенсионери) и такива, при които това е личен избор (работещите в бюджетната сфера), т.е. първите нямат, а вторите имат избор.

Следната таблица предоставя информация за финансовата обезпеченост на БАН през предходните две години, както и това, което е заложено за текущата 2007 г.:

Бюджет на Българската академия на науките (хил.лв.)

Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет за 2006 и 2007г., изчисления на автора

Както се вижда от направените изчисления, разходите за една щатна бройка в системата на БАН е предвидено да нараснат средно с 6.86%. Капиталовите разходи нарастват с по-малък процент от текущите, в които е включено и заплащането на труда, което означава, че предвиденото увеличение на последните е дори над 6.86%.

Доколко учените от БАН в ролята си на заплатени предимно от бюджета работници имат основание за искане на по-високо заплащане?

Ако оставим настрана аргументи от рода на "допринасят за развитието на световната наука … и съдействат за умножаване на духовните и материални ценности на нацията"[2] и се фокусираме върху обективната икономическа реалност, то трябва да направим следните изводи:

Въпросът колко точно държавата да отделя за "наука" винаги е бил спорен не само в България. Практиката показва, че колкото по-силно е академичното лоби, толкова повече правителствата са склонни да разпределят от бюджета за научни дейности (което, разбира се, е в сила и за всички останали държавни разходи). В същото време не е ясно дали отпускането на повече средства (или въобще на такива) за държавните изследователски звена е оправдано, тъй като парите се алокират на непазарна основа, което има две основни следствия: създаваният продукт може да не отговаря на това, което е реално необходимо, защото в най-голяма степен, както парите, така и работата се определят предварително. И второ, дори и да има някаква връзка между получените резултати и заделените средства, то тя може да бъде определена предварително с единствено количествени параметри, а по принцип работата на изследователските звена е коректно да се мери в качествен аспект.

Като заключение, колкото и средства да отделя държавата от бюджета за "научни дейности", те едва ли ще са достатъчни през погледа на заетите в тази сфера.

За разлика от пенсионерите обаче, които не могат да се прехвърлят в частния сектор и да получават по-високи пенсии, учените от БАН, ако не са доволни от получените доходи, могат да потърсят работа и извън държавно субсидираните работни места.

[1] Имам предвид единствено груповото изразяване на волята по определени въпроси, тъй като това е и за момента основната форма на проява на гражданско самосъзнание.

[2] Това е записано в устава на БАН