Бюджетните заплати нарастват с 10%

През седмицата стана ясно, че правителството е одобрило увеличение с 10% на средните основни заплати на бюджетните служители от 1 юли т.г. То беше предвидено при съставянето на държавния бюджет за 2007 г. и приемането му не беше изненада. По време на заседанието е направено предложение за още по-високо нарастване, което е било отхвърлено.

Според информацията от страницата на правителството[1] гласуваното увеличение се отнася за "служителите в администрациите на органите на държавната власт и местната администрация и техните структурни звена; другите държавни и общински организации и звена, които се финансират изцяло или частично от републиканския или от общинските бюджети; специализираните организации и звена, които работят на извънбюджетна сметка, както и фондовете, създадени със закон или друг нормативен акт".

Каква е икономическата логика за това действие на управляващата коалиция? Бюджетните служители са пряко зависими от т.нар. политика по доходите – техните заплати се определят според решенията на съответните държавни институции, като известно влияние имат и синдикатите. Предвид предстоящите избори за местни органи на властта не можеше да се очаква по-различно решение. Макар и на пръв поглед увеличение от 10% да не е особено високо при средна заплата от около 400 лв. (389 лв. за 2006 г. и 403 лв. за първото тримесечие на 2007 г. според данните на Националния статистически институт и собствени изчисления) това е все пак подарък за евентуалните избиратели на бюджетна заплата. Разбира се, той няма да бъде достатъчен за повишаване на подкрепата за партиите от управляващата коалиция, които все повече губят популярност.

Цената на този подарък за държавния бюджет е около 400 млн. лв. според информация от финансовия министър. Тези пари се отнемат от данъкоплатците и се дават съвсем незаслужено на бюджетните служители, които нямат никакъв принос за изкарването им. Тук може да се възрази, че и бюджетните служители плащат данъци, но въпросът в случая е кой дава и кой получава нетно от държавния бюджет. Частният сектор е генератор на доходите в икономиката, той добавя стойност, докато публичният сектор след това отнема тези средства и ги преразпределя за непродуктивни дейности. Следователно парите се отнемат от хората, които са двигателят на стопанския растеж в страната, за да могат след това да се използват по преценка на управляващите за дейности, които твърде често не са необходими.

Нещо повече – публичният сектор показва нарастваща неефикасност на извършените разходи, която се потвърждава и от множество международни сравнения на различните области, в които са насочени тези разходи. Констатират се сериозни проблеми по отношение на качеството на "публичните" услуги, предоставени от държавното образование, здравеопазване, съдебна система, полиция, администрация. Провалите на тези държавни системи трудно могат да бъдат отречени, както и недостатъчните действия за промяна в тези сектори. При такава ситуация обаче, вместо да бъдат намалени разходите за тези системи, те все повече нарастват, което се съпровожда от нарастване на числеността на наетите лица в обществения сектор.

Критериите за определяне процента на нарастване на заплатите също предизвикват любопитство. Те са свързани с оценките от атестацията на служителите. Получилите най-високата оценка 1 могат да очакват повишение от 10 до 14%, тези с 2 – от 8 до 12%, с 3 – от 6 до 10%, 4 – от 2 до 6%. При оценка 5, която означава "неприемливо изпълнение", няма да има увеличение на основната месечна заплата. При това оценяване обаче никъде не става въпрос за евентуално понижение на заплатата, а наказанието за неизпълнение на служебните задължения е, че няма да има повишение. Все пак неизпълнението би могло доведе и до уволнение на съответния служител, но това се случва изключително рядко.

Следователно бюджетните служители се възнаграждават с по-високи заплати, дори когато не показват никакъв напредък и няма полза от дейността, която извършват. Нещо повече, според записаното в доклада към бюджета за 2007 г. приетото увеличение е предвидено за 490 хил. души. Според данните на НСИ наетите по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на годината са били около 422 хил. души. Това означава, че предвидените средства ще са достатъчни за по-голямо увеличение от обявеното, тъй като средствата, предвидени за незаетите щатни бройки, също ще се използват.

Като цяло изглежда, че правителството приема една чисто популистка мярка, която не е насочена към подобряване на икономическата ефективност и към ускоряване на стопанския растеж. Заедно с това обаче, то не одобри друга мярка, която също беше заложена за изпълнение в бюджета за 2007 г. Пенсионните осигуровки не бяха намалени с 3 процентни пункта, тъй като изглежда според правителството не съществува фискална възможност за това. Ясно е, че тази възможност зависи от извършването на такива разходи като увеличението на бюджетните заплати. Тоест бюджетният сектор може да бъде стимулиран, въпреки че добавената стойност от него е нищожна, докато частният сектор, който действително заслужава насърчение, отново се използва като донор. Такава политика показва, че визията на правителството е твърде краткосрочна, но резултатът от подобни действия е по-ниски доходи и благосъстояние в по-дълъг период. Отговорното политическо и икономическо мислене трябва да има по-дългосрочен хоризонт, което в крайна сметка ще се оцени и от избирателите.

[1] http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0012&n=002150&g=