Бюджетният процес в ЕС трябва да се рестартира*

Либералните мозъчни тръстове от нова Европа преобразиха бившите комунистически страни. Те намираха пазарни решения на проблемите, с които трябваше да се справят техните общества. Сега освобождаването на избора у дома изисква освобождаване и на ЕС. Затова неотдавна дузина либертарианци излязоха с инициатива за преобразуване на съюза, започвайки от неговото финансиране. Наименованието им е Ctrl+Alt+Del. "Рестартиране": контрол над разходите, отчитане на алтернативите и изтриване на неефективността.щ

Предефиниране на правилата

Основният проблем на ЕС е в неговия бюджет и доста точно се описва от известната в теорията на игрите и икономиката "дилема на затворника": по-добре изглежда онзи, който използва другите, но не дотам, че да излезе от играта с явна полза. Естествено по този начин бюджетът не обединява, а разединява членовете на съюза. Дилемата може да бъде решена само с предефиниране на правилата на основата на:

• национални вноски като процент от БВП
• премахване на "собствените" източници на финансиране на органите на съюза
• либерализация на търговията
• забрана на "европейски данъци" и на т.нар. корекции и отстъпки.

Това ще изисква и охлаждане на амбициите на ЕС. С негови средства следва да се финансират само общи проекти на конкурентна основа. Преразпределението ще дойде от само себе си, а не като самоцел. Като самоцел то възпроизвежда "дилемата на затворника".

Регулирането трябва да се насочи към либерализиране на размяната на фактори на производство и вътре в съюза, и глобално. Трябва да се изведат от употреба общата аграрна политика, регионалните и изравнителните програми (може би с изключение на инфраструктурата) и скритите субсидии на фирми чрез европейско регулиране – борбата с климата, поддържането на утопии чрез програми като "Натура 2000", "Галилео" и различните "рамки" за финансиране на изследвания и университети. Регулирането трябва да прави възможно частното финансиране на тези области, а не да изземва ресурс, за да го изпрати обратно в страна членка във вид на програма или проект (за които не е ясно кой има нужда от тях).

Особен проблем са външните програми, тези за съседни и далечни страни, които не са членове на ЕС. Тези програми имат смисъл само ако прокарват икономическа свобода и пазарни решения. По-голямата част от тези страни никога няма станат членове на съюза.

Ако не бъде постигнато общо съгласие по насоката и предполагаемите резултати на промяна на бюджетните правила на ЕС, бюджетът му трябва да бъде намален. Авторите на концепцията разбират, че е по-лесно да се каже, отколкото направи (става дума за около 15 души. Всъщност основната работа е дело на Рута Вайниене от Литовския институт за свободен пазар. Останалите сме нейни съветници.).

ЕС не е цел сам по себе си. Той е средство за постигане на общоевропейски цели. Те не се обсъждат или са неразбираеми. Бюджетът на ЕС се използва за сметка на други членове и за самоцелно поддържане на цели и програми на съюза.

Обосноваване

Важно е да се разясни какво и защо се предлага. Пълният текст може да бъде намерен на английската страница на ИПИ http://www.ime.bg/.

Ако не се реформира приходната част в посочената посока (вноска като процент от БВП), най-вероятно ще се засили отрицателното въздействие на сегашните източници на приходи. Най-отрицателно въздействие има възгледът за общоевропейски данък, който сега съществува в бюджета на ЕС чрез ДДС (впрочем с неточности и изкривяващи пазарните цени ефекти), но най-вероятно ще бъде предложен като естествено усъвършенстване на системата. Това може да стане пряко, но може и по косвен път, например чрез уеднаквяване на данъчните основи и унифицирането на данъчната отчетност.

Не по-малко важно е, че като самостоятелен извор на доходи за ЕС европейския данък хем ще подкопае суверенитета на страните членки, хем, намалявайки данъчната конкуренция в съюза, ще изисква от по-бедните членове да се развиват по-бавно. С такъв данък няма да се осигури функционирането на общия пазар, за който много по-важно е премахването на съществуващите пречки пред движението на капитали, конкуренцията от други юрисдикции ще се засили, а заедно с него и недоволството на гражданите на Европа от ЕС.

Бюджетът за 2007 – 2013 г. изглежда доста ирационален. Към 38% от него са за т.нар. кохезионна политика, 32 – за обща аграрна, 7 – за "селско развитие", и малко над 10% – за политика в областта на конкурентността, каквото и да означава това. За сигурност, свобода и управление на закона са предвидени разходи за около 1% и за външни работи – малко на 6%. Иначе казано, поне над 70% от бюджета на ЕС отиват за политика на преразпределяне, което по принцип не е работа дори на националните правителства. На това отгоре проследяването на тези средства е по-трудно, а обосноваването на тази политика – почти невъзможно.

Над 85% от бюджета на съюза почива на хипотезата, че финансовото интервениране решава проблемите на селското стопанство, развитието на регионите и конкурентността. Опитът показва, че това не е така, а теорията доказва, че това не може да бъде така. Един от проблемите е, че никой не може да предвиди и обоснове какъвто и да е размер на интервенцията. (Затова тя не се поддава и на бюджетиране.) Между другото, интервениране с цел кохезия противоречи на интервенирането с цел конкурентност. Но първото е 6-7 пъти по-важно в бюджета на съюза до 2013. А общата аграрна политика противоречи на целите на развитието на благосъстоянието на европейските граждани.

Изглежда, че съюзът се опитва да прилага централно планиране, което се проваляше постоянно в продължение на 45 години в страните от нова Европа. С малки изключения (българските водачи не са сред тях) политическите лидери на тези страни предпочитат да сочат грешките на новите си колеги по съюзна линия.

* За пръв път статията е публикувана във в-к Дневник на 03.06.2008 година