Бюджет и данъци

Основните моменти в данъчната политика са намалението на данъка върху личните доходи, намалението на осигуровките с 6 проценти пункта, повишението на акцизите върху горивата, алкохолните напитки и цигарите, повишението на данъчната оценка на недвижимите имоти и съответно на данъка, повишение на такса смет. Цялостният очакван резултат от тези промени е нарастване на общите данъчни приходи. През 2006 г. ставката по данъка върху печалбата не беше понижена, но се направиха промени относно амортизацията и облагането на някои разходи. Нулевата ставка по реинвестираната печалба не беше въведена.

Най-силно продължава да се облага трудът (има се предвид данъкът върху личните доходи и осигуровките) като през 2006 г. ставката варира от около 29% за брутна заплата от 160 лв. до около 43% при заплата от 1400 лв., докато през 2005 г. те са били съответно около 33% и 46%. В резултат от прогресивния данък върху доходите и регресивния характер на осигуровките с най-висока тежест се облага средната класа, докато хората с най-ниски и най-високи доходи понасят по-малка относителна тежест.

Облагане на труда – ефективна ставка

Облагане на труда – пределна ставка

Данъкът върху печалбата се запази на 15%, а този върху дивидентите е 7%. В момента в Европа има няколко държави, които облагат с по-ниска ставка печалбата – в Естония се прилага нулев данък върху реинвестираната печалба, в Черна гора данъкът е 9%, а в Ирландия е 12.5%. Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, а освен това се налагат акцизи върху някои стоки. Ставката в България по ДДС е 20% и е сред най-високите в Европа, като в 15 страни от Европейския съюз има по-ниски ставки. Акцизите все още са относително ниски, но продължават да се повишават.

Като цяло данъчната тежест е твърде висока, но в бюджета за 2006 г., както и в документите, свързани с данъчната политика през следващите години от мандата на правителството, не се предвижда намаление. Нещо повече, от средите на управляващите започнаха да се предлагат идеи за замразяване на прякото облагане поради евентуални проблеми със събираемостта на ДДС предвид предстоящото членство в ЕС. Евентуалните промени, които се разглеждат са понижаване на ставката по корпоративното облагане до 12% и леко повишение на необлагаемия минимум по личните доходи. Следователно не само през първата година на управлението, но и през следващите данъчното облагане ще продължи да бъде високо.

Същевременно възможност за намаление на данъците действително съществува предвид реализирането на излишъци в консолидирания бюджет. Това се случи за пореден път през 2005 г. и ще се случи и през 2006. Наличните данни за изпълнението на бюджета до средата на годината предполагат, че преизпълнението на приходите ще бъде в размер на поне 1.2 млрд. лв., което ще означава евентуален излишък от около 3% от брутния вътрешен продукт. Тези спестени средства можеха да се използват за пълната отмяна на данъка върху личните доходи или на данъка върху печалбата, или за още по-голямо намаление на осигуровките, или някаква комбинация от тях. Това не се случи и отново се пропусна възможността за по-активно насърчаване на икономиката. По този начин отново ще бъде реализиран реален растеж в рамките на над 5%, но тази стойност не може да бъде значително надхвърлена, а двуцифреният реален растеж остава само като пожелание.

Динамиката на фискалния резерв се определя във все по-голяма степен от наличието на бюджетен излишък (публични спестявания) отколкото от приватизацията. Използването му през посочения период може да се характеризира като благоразумно, тъй като основната му функция беше предварителното изплащане на външен дълг. В резултат от това се понижава размерът и относителният дял на публичният дълг към БВП, а заедно с тях и разходите по обслужване. Размерът на фискалния резерв към края на юни 2006 г. е над 5.1 млрд. лв., което представлява значителен ресурс.

Бюджетните разходи продължават да са слабо ефективни, като прави впечатление повишаването както на общия размер на разходите, така и по отделни групи. Обещаното оптимизиране на броя и дейността на администрацията и на бюджетните служители като цяло, което трябваше да допринесе за понижаване на разходите, фактически не се случва. Държавата продължава да изпълнява функции, които са характерни за частния сектор, вместо да се оттегли от тях.

Съществен проблем е качеството на публичните услуги, което или остава същото, или дори се влошава, което е една от причините хората да търсят алтернативни доставчици на тези услуги и да са по-малко склонни да плащат данъци, за да финансират държавата.

Стартът на дейността на Националната агенция по приходите се свързваше с улесняване на плащането, но за момента тя не може да се докаже като по-ефективна от предишните данъчни служби. Нещо повече – поводът беше използван за допълнителни разходи, които изглеждат неоправдано високи.

Като обобщение може да се каже, че данъчната и бюджетната политика през изтеклата година можеше да бъде насочена към стимулиране на стопанската активност в страната, но това не се случи. Факторите за това бяха от една страна натискът от външни институции като Международния валутен фонд, но от друга – нежеланието на управляващата коалиция да предприеме по-сериозна данъчна реформа.