Атестирането на членовете на ВСС – каква я мислехме, каква стана…

Когато през 2016 г. се правеха основни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) един от дребните, но важни акценти бе да се създаде гаранция членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), били магистрати преди постъпването си в Съвета, да се разделят с безотговорното поведение по време на мандата си. Причината за това е доказана от живота на всеки състав на ВСС – отделяйки се от обичайната си професионална среда на съдия, прокурор или следовател голяма част от тях стават политически услужливи. А от работата на самия ВСС зависят освен важните за магистратите кариерни въпроси, но и целият облик на системата, включително колко пари на данъкоплатеца да струва услугата правосъдие, какъв да бъде образът на съда и прокуратурата в услуга на гражданите. Така комбинацията от политическо послушание, съчетано с апатия към работата или краен непрофесионализъм могат да се окажат крайно вредни. За да се сложи край на това в ЗСВ бе въведено индивидуално оценяване при приключване на мандата, което става неразделна част от професионалната атестация/ биография на лицето при завръщането му като редови магистрат. За зла беда съдържателната страна на процедурата по оценяване бе оставена в ръцете на самия ВСС.

Резултатът

Предишният състав на ВСС взе решение, че индивидуалните действия на лицата са неоценими при работата на колективен орган като ВСС и прие процедурно скромна методика[1] за оценката. Ето и три примера за опровержение на възприетата концепция:

1. При дългогодишната нерешена криза с натовареността и лошите материални условия за работа на съдиите и съдебната администрация в Софийския районен съд (СРС) председателят на съда Методи Лалов, служителите и магистратите поискаха среща с ВСС, за да потърсят решение. Тогавашният състав на ВСС отказа да ги приеме и изслуша без да мотивира решението си по същество. Протокол от всяко заседание на Съвета се пази в публичен архив, а гласуването за всяко решение е явно и мотивирано. Така при анализ на подобен тип зловредни решения, неподкрепени с релевантни мотиви, ясно може да се даде индивидуална оценка за работата на всеки член на ВСС.

2. Втора възможност за индивидуална оценка е работата на членовете на ВСС по комисии, където от протоколите и резултатите на комисиите лесно може да се направи оценка за вида, характера и резултата от положените усилия.

3. Трети повод за индивидуална оценка е работата по проекти, изпълнявани от ВСС.  Сега, когато идва време за атестиране и оценка на членовете с приключил мандат лесно може да се разбере какви резултати ВСС е постигнал при усвояване на 597 886,40  лв. по проект, финансиран с европейски средства по оперативна програма „Административен капацитет”. Целта на проекта е била ВСС да премине към програмен бюджет. Парите са похарчени, а резултат няма. Ръководител на проекта е бил бившият председател на бюджетната комисия в Съвета Михаил Кожарев. За този принос спокойно може да се направи индивидуална оценка.

Посочените примери по никакъв начин не засягат независимостта на лицето при вземане на решение, тъй като почиват на обективни резултати и при изследване на ясни мотиви. А ако членът на ВСС не е мотивирал решението си, то това е закононарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ и е допълнителен ориентир за законосъобразното изпълнение на задълженията.

Настоящият състав на ВСС „надгради” стореното от предишния в приетата методика като запази концепцията. На практика оценка на лицата ще се прави на база на постигнатите от ВСС резултати, а не на основание постигнати резултати от самото лице. Този противоречив подход е скрепен с избирателно изброяване на стратегически документи и анализи за състоянието на съдебната власт (чл. 3 от методиката). На базата на заключенията за състоянието на българското правосъдие ще се заключава за успешното упражняване на мандата от членовете на Съвета. Получава се следната комична формула – ВСС не изпълни заложените си цели и компетенции и затова и членовете му не изпълниха задълженията си. Така се вменява, че ВСС е живо тяло, а членовете му понасят последиците от действията на този жив организъм.

Удобно от обхвата на изследваните документи е изпусната концепцията на кандидата, а именно – началната отправна точка. Как ли трябва да оценим бившия представляващ ВСС Димитър Узунов тогава. Кратко съревнование между концептуално изложеното от него и реалното му поведение би произвело безспорно категорична оценка.

Освен, че методиката не дава съществени методически напътствия как да се формира крайна оценка и дори да се стигне до такава, то тя трябва да бъде „обща и словесно да отразява изпълнението на компетентностите на ВСС като колективен орган” (чл. 5 от методиката). При дотук получените оценявания резултатът напълно съответства на изискуемото – оценките се определят като „съответни”. Ето как звучи поставената оценка на Димитър Узунов, приета на заседание на съдийската колегия на ВСС: „крайна оценка за периода, в който е заемал длъжността „изборен член на ВСС“, съответна на постигнатото изпълнение на компетентностите и целите и задачите на колективния орган.” Така излиза, че е достатъчно членовете на ВСС да са присъствали в заседанията на съвета, а това какво са свършили не се анализира. При съответната ситуация ще имаме дългогодишния съответен резултат – безотговорно и податливо на услуги поведение, неукоримо по никакъв ред.

В заключение

В текста на методиката се откроява само една разпоредба, която издава факта, че все пак оценка за индивидуалната работа е възможна, стига на някой от действащите членове на ВСС, казано на жаргон,  „да му се занимава”. Именно в чл. 6 е записано, че всеки действащ член на ВСС може да изготви „индивидуален отчет за действията на оценявания, включително и за концепцията, която е представил по време на участието си в състезателната процедура по избора”. И като че ли от този текст трябва да започне разписването на нова, съдържателно и процедурно издържана методика, защото настоящата не води до никакъв резултат. Вместо текст, който да развие законовата норма на чл. 28 от ЗСВ изработената методика е кратка инструкция по обезсмислянето на законов текст в цялост и пример как акт с по-ниска степен може да отмени законова разпоредба с по-висока.

[1] Виж тук: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/18/metodika_mvss-12032018.pdf