Аргументацията „за“ АЕЦ Белене
Досега по повод на опитите на неправителствени кръгове да се формулираразумна икономическа оценка на строителството на АЕЦ Белене, правителствотоотговаряше, че мненията “против” и съмнения в стопанската целесъобразностна проекта са неинформирани.
Затова различни организации, включително ИПИ, поискаха от министъра наенергетиката и енергийните ресурси и от министерски съвет информация (използвайкиправата си по закона за достъп до информация). Този опит на другите организациие частично обобщен от Антон Андонов и Александър Кашъмов в бр.5 на бюлетина на програма достъп до информация. Тук ние ще споделимнякои резултати от нашия собствен опит.
На 12 май т.г. институтът поиска от министър Ковачев да получи:
1. 1. Прогнозите за развитие на енергийния сектор – необходимост от въвежданена нови ядрени мощности
2. Планираното развитие на генериращите мощности в енергийно-електрическатасистема на Република България:
2.1. маргинални цени в Република България и в региона;
2.2. очаквано потребление и износ на електроенергия през следващите години;
3. Направените анализи на очакваната икономическата ефективност на АЕЦ “Белене”:
3.1. общи разходи по проекта /вкл. за затваряне на реактора/ите и разходитеза съхраняване на отработеното гориво/;
3.2. очаквана цена за kW/h;
3.3. планирано държавно участие (форма и размер).
Отговорът бе (вижте Приложение 1), че по т. 1 и 2 от запитването информациясе предоставя, а по т. 3 – не. Мотивите са следните: цената на kW/h електроенергия,общите разходи по проекта и предполагаемите форма и размер на държавнотоучастие са критерии за избор на технология и изпълнител на проекта “Белене”.Т.е., според разбирането на министъра, тези въпроси “биха могли да получатотговор след приключване на процедурата и при наличие на избрана технология,финансова структура и изпълнител.”
Според нашето разбиране нещата стоят по съвсем друг начин.
· Първо, ако не се знаят цените и разходите, не могат да се преценят иползите; следователно, не може да се вземе решение.
· Второ, цените, държавното участие и разходите са част от държавната политикаи не трябва да зависят от предложенията на кандидат-изпълнителите;
· Трето, доколкото обаче министерският съвет все пак е решил да “даде съгласиеза изграждане на ядрена централа АЕЦ “Белене””, той или е взел това решениепри пълна неяснота за ползите от проекта, или съзнателно не информира обществотоза характера и съдържанието на своите мотиви.
· Четвърто, критиката, че несъгласните с проекта “Белене” са неинформирании затова пристрастни е всъщност определение на отношението на правителствотои поддръжниците на проекта.
Информацията, която получихме по т. 1 и 2 от нашето искане е всъщност единабстрактен доклад известен от края на април и една представяне във формат“pdf”. За да могатчитателите сами да се убедят в силата и състоятелността на аргументите ниепоместваме материала на страницата на института. Тези, които ще се опитатда се ориентират в материята, могат да имат предвид, че нито един от материалитене споделя методиките, според които са правени някакви изчисления или товае направено бегло, а цитираните източници са недостатъчни. Накъсо, материалитеса съставени така, че изводите да не могат да бъдат фалшифицирани, т.е.проверени или опровергани.
Въпреки казаното, някои тези са очевидно несъстоятелни. Вижте напримерПриложение 2. Както писахме в брой 171от 30 април 2004 крайно неясен е и още един основен аргумент – сравнениетомаргиналните разходи за производството на един мегават/час електроенергияс тези разходи в други страни (виж стр. 24 от доклада). Внимателният прегледграфиките показва, че при преценката на разходите, цените за изгражданетона “Белене” не са взети предвид, поради което може и да се твърди, че изгражданетона нови мощности е по-евтино от всяка друга алтернатива.
–––––––––––––––-
Приложение 1
Приложение 2
 
© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
