Антикорупционна бюрокрация

През изминалата седмица се разбра, че вицепремиерът Миглена Кунева, ще направи втори опит за приемане на Закона за предотвратяване на корупцията. Ето и някои бележки, които могат да се вземат предвид при бъдещите обсъждания на проекта.

Предложеното ново бюро за антикорупция, заложено във вече отхвърления законопроект, всъщност само на пръв поглед е ново. По същество единствено се променя името и ръководството на сегашната Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), като се прибавят и част от активите и дейностите на Сметната палата. /§6 от Законопроекта/ Основните правомощия на предложеното бюро са по установяване на несъвместимост и конфликт на интереси, дейност, която сега извършват съответните дирекции на КПУКИ и на Сметната палата.

По подобен начин изглеждат нещата и с новия закон за предотвратяване на корупцията. Той съчетава в себе си части от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

Дейностите по „предотвратяване” на корупционно поведение, уредени в чл. 3 от Проекто-закона за борба с корупцията, са същите като дейностите, които се осъществяват от КПУКИ и Сметната палата, по сегашните закони:

Прибавени са аналитични дейности като „разработва и предлага антикорупционни мерки и проекти за нормативни актове с антикорупционна насоченост; 6. разработва методологии за оценка на риска от корупционно поведение и оказва съдействие на държавните органи и на органите на местното самоуправление и местната администрация за тяхното прилагане; 7. осъществява анализ и оценка на риска от корупционно поведение;” /чл. 13, ал. 1 от Законопроекта./

Новите и полезни положения в закона са: разрешаване на анонимните сигнали за първи път в българското законодателство, както и разширяване на понятието „свързани лица” спрямо досегашната уредба на това понятие в административните и наказателните закони. Различено е разбирането за понятието „свързани лица” по смисъла на ДОПК и ЗКПО. По закона „Кунева” свързани са лицата права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, по сватовство – до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Проблемът е, че има разлика в понятието „свързани лица” в новия законопроект и данъчните закони. В такъв случай изниква въпросът, ако има несъответствие между имуществото и дохода на лице с „висша публична длъжност”, коя от различните дефиниции ще се използва за целите на административно-наказателното и на наказателното производство.

Законопроектът също така отнема правомощия на Народното събрание за сметка на Министерския съвет. Бюрото за антикорупция трябва да има директор и заместник-директор, които се избират от Министерски съвет и назначават от Президента, докато сегашните органи, установяващи конфликт на интереси и несъвместимост, се избират както следва:

Членовете на КПУКИ: трима от Народното събрание, един от Президента и един от МС, а петимата членове в управителния орган на Сметната палата се избират изцяло от Народното събрание. Това означава, че не се създава нов орган, а два други органа, които досега са били „на подчинение” на Народното събрание сега ще бъдат „на подчинение”/избор на ръководителите/ от Министерски съвет.  

Не е изцяло коректно и наименованието на дейността „предотвратяване” на антикорупционно поведение. Функциите на Бюрото са единствено по установяване на несъвместимост и конфликт на интереси, а ако инспекторите на бюрото установят „непочтено поведение” на висш държавен служител или политик, те ще могат единствено да сезират Прокуратурата. Да, превенцията е важна, но същинското предотвратяване се извършва от орган, който може да възбужда наказателно преследване и да повдига обвинение в съда. Подходът, при който се закрива една институция и на нейно място се установява нова с по-гръмко име, може да има политически и предизборен смисъл, но не решава генералните проблеми на наказателното производството и на борбата с корупцията.

Вместо поредно „бюро” в администрацията е необходима сериозна реформа в Прокуратурата, както и създаването на автономен орган с правомощия по разследване и повдигане на обвинения за корупционни престъпления. Такъв орган може да бъде създаден само в самата Прокуратура. Това би се случило след сериозна промяна в организационната структура на Прокуратурата и в правомощията на Главния прокурор и административните ръководители на прокуратури – реформа, направена в Румъния още през 2004 година. Това е тема, по която Институтът за пазарна икономика ще публикува отделен анализ като продължение на настоящата статия.