Анатомия на непоследователността на политиката към капиталовия пазар
Word Format
(Word Format)
И през тази седмица ИПИ получи доказателства в полза на тезата си, че политиката на правителството спрямо българския капиталов пазар и в частност към инвеститорите страда от непоследователност и неяснота.
1/ След деня, когато „Химко“ АД Враца обяви, че спира производството си, Агенцията за приватизация обяви конкурс за избор на инвестиционен посредник за продажбата чрез публично предлагане на акции от 8 дружества от пул „Химко“. Тук може да възникне контратезата, че нещата около Химко АД са ясни и наистина инвеститорите трябва да са идиоти, за да купят акции на тази компания срещу компенсаторни инструменти. Очевидно става дума за противоречие – в едни моменти инвеститорите са възприемани като идиоти (във взаимоотношенията им с публични компании или инвестиционни посредници), а в други моменти – те могат да преценяват риска от съответните инвестиции. Интересен е въпросът как и защо се преценява кога инвеститорите действат като идиоти и кога – не.
2/ Агенцията за приватизация и през тази седмица предложи списък с дружества за приватизация срещу компенсаторни инструменти, част от които или работят с намален капацитет („Берое“ – Стара Загора) , или след това се оказва, че не отговарят на изискванията на Търговския закон за минимален капитал на акционерните дружества („Малък Искър“ и „Сердика-Кула“). Това бе поредното доказателство, че при приватизацията срещу компенсаторни инструменти водещ е принципът на количеството предприятия пред качеството. Макар че не беше далече времето, когато имаше идеи водещият принцип да е противоположният.
3/ Вероятността фондовата борса да се възприема от управляващите като универсално решение на всички проблеми се потвърди от изказването на министъра на регионалното развитие Валентин Церовски, че е възможно акции на българския консорциум „Българско операционно дружество“ за строежа на петролопровода Бургас – Александруполос да бъдат пуснати на БФБ – София. Това е вариант при положение, че компаниите не се споразумеят за дяловото участие в консорциума. Друго възможно тълкуване е листването на акции на дружеството на фондовата борса да служи като закана за компаниите, при положение че не се споразумеят за дяловото си участие в консорциума (т.е.фондовата борса служи като средство за създаване на проблеми).
4/ В брой 8/28 януари 2003 г. на Държавен вестник бе обнародван Закона за Комисията за финансов надзор (Коментарът на ИПИ за Комисията за финансов надзор можете да прочетете тук). Колкото повече се затягат регулациите по отношение на българския капиталов пазар, толкова по-малко на брой обекти на тези регулации остават. И следователно, потребността от отделен надзор на застрахователните, осигурителните, публичните и инвестиционните компании и инвестиционните посредници (в лицето на Държавната комисия за ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор) се обезсмисля. Българският капиталов пазар ще стане толкова свит, че единен надзор би свършил добра работа. При това се ограничава броя на администрацията. Определено управляващите не са отговорили вярно на въпросите кое поражда необходимостта от единен финансов надзор в България и какви биха били последиците от него за капиталовия пазар.
В заключение си позволяваме да напомним (за пореден път), че пазар (в това число и капиталов) възниква спонтанно винаги, когато две страни имат еднакви по вид и противоположни по насоченост интереси. Пазарът носи полза за преките участници и не вреди на обществото като цяло. Всички опити от страна на държавата (чрез некоординирана и променяща се политика по отношение на капиталовия пазар) да ограничи риска на инвеститорите, увеличават риска от изчезване на възможностите за инвестиране. Докато съществува разбирането, че капиталов пазар трябва да се създаде, регулира и надзирава от управляващите, капиталов пазар в България няма да има.
