Алан Мелцер: „Оценка““ за живота на Фридман“

Величието на един икономист е нещо, което трудно може да се оцени само в рамките на човешкия живот. Естествено има и изключения. „Оценка” на американския професор по политическа икономия Алан Мелцер* е може би едно от най-точните описания за живота и приноса на интелектуалния гигант Милтън Фридман (1912-2006). „Милтън Фридман беше изключителен икономист и индивидуалист”. Това казва съоснователят на монетарната школа Мелцер по повод кончината на своя колега-монетарист. „Малко хора са имали толкова голямо влияние върху социалната и икономическа политика на САЩ и останалия свят. И това влияние продължава да нараства”, посочва в своята „Оценка” Мелцер.

За разлика от повечето икономисти, които намират разработките на Фридман за парите и инфлацията за най-значителен негов принос, Мелцер не мисли така. Според него далеч по-важни са трудовете „Капитализъм и свобода” и „Свобода на избора”, които наблягат на свободния пазар, индивидуалния избор и по-малката държавна намеса.

Три са аспектите на метода на Фридман, с които той въздейства върху обществото и политиката. На първо място, Фридман установява, че ако е необходимо да се променят основните политики и цели, е важно обществеността да бъде информирана и образована. За целта видният икономист е използвал телевизията, Нюзуик и други медии. На второ място, той изостря силата на своите анализи и доводи чрез използване на доказателства. Този негов подход принуждава и други икономисти да правят същото, което променя коренно дискусията, поставяйки в нейния център доказателствата. Третият аспект на метода на Фридман са ораторските му аргументи. Икономистът е успял да промени вярванията на хората за важността и цената на свободата, изправяйки се срещу основните интелектуални течения. За разлика от други икономисти, които споделят неговото виждане, той не се е ограничавал само до общи сентенции за ползите от свободата и цената на правителствените програми. Фридман е предлагал реални решения, основани на индивидуалния избор, съпътствани с доказателства за тяхното върховенство.

За да се разбере огромният принос на Фридман, трябва да се познават обстановката и господстващите мнения през 30-те и 40-те години на 20-ти век, посочва Мелцер. По това време се е ширело мнението, че капитализмът се е провалил и бъдещето е някаква форма на демократичен социализъм. Джон Мейнард Кейнс например е призовавал за правителствен контрол върху инвестициите. Алвин Хансен е подържал тезата, че пазарната икономика ще стагнира ако държавата не насочва инвестициите, за да осигури пълна заетост. Йозеф Шумпетер оборва аргументите за стагнацията, но и той, по различни причини, достига до извода, че в бъдеще икономиката ще бъде от социалистически тип.

Като цяло успехите на Милтън Фридман са четири – премахване на военната повинност в САЩ, плаващите валутни курсове, премахване на ограниченията върху лихвите по банкови депозити и свободната търговия с държавен дълг. Това са доказателства, че свободният пазар е избор, който може да бъде успешен ако властите са съпричастни с предложенията и вярват в тяхната работоспособност, казва Мелцер.

Що се отнася до теоретичните разработки, правилото за константното нарастване на паричната маса е едно от предложенията, което най-често се идентифицира с Милтън Фридман. То не е прието във формата, в която е било предложено, но трябва да се посочи, че се използва от почти всяка централна банка за контрол над инфлацията. В момента е широко разпространено схващането на Фридман, че е задължително да се поддържа инфлация на предвидимо, ниско ниво. По този начин стопанските субекти по-лесно ще могат да предвиждат своята дейност, потребление и спестяване.

Обобщението на Мелцер за живота на Милтън Фридман е просто и ясно – използвайки своята интелигентност и способности да общува, Фридман е успял да промени настоящето, налагайки му своя, по-правилен възглед, с който свободата и възможностите се възприемат като основа на човешкото благополучие.

––––––––––––––––––––

* Д-р Алан Мелцер е член на консултативния съвет на ИПИ