Алан Грийнспан и българската комисия за “защита” на конкуренцията

Съвсем скоро Комисията за защита на конкуренцията (българската антимонополнакомисия) реши, че конкуренцията е силно заплашена, защото една компания,произвеждаща бира, си позволила да раздаде над 20 000 награди на своитеклиенти (включително лек автомобил и билет за футболен мач за финалана Шампионската лига). По тази причина тази компания беше глобена с215 000 лева. Какво не е наред с това решение и всичките подобни нанего решения?

1. Една компания може да продава бира, а друга компания може да продавабилети за лотария, които носят големи награди. В момента, в който, обаче,някоя компания продава едновременно бира и възможност за награда, тябива глобявана, защото “нарушава конкуренцията”. Оказва се, че продажбатана два продукта едновременно е голяма опасност за конкуренцията. Посъщата логика би трябвало да се глобяват и тези, които продават в комплекткомпютри и монитори.

2. Решението на комисията накърнява едно от фундаменталните права –правото на собственост, на което, както всички би трябвало да знаем,се основава цивилизацията. Правото на собственост гарантира, че човекможе да контролира и владее своята собственост, което означава, че можеи да сключва сделки с други лица по повод на своята собственост. С другидуми, ако две страни сключат доброволно договор това, което държавататрябва да прави е да гарантира спазването на този договор чрез съдебнатасистема, а не да го нарушава и да глобява една от страните по него.

3. Комисията за защита на конкуренцията смята, че защитава конкуренциятакато се намесва на пазара. Логически погледнато, обаче, това е пъленабсурд. Конкуренцията е израз на свободата на индивидите да преследватсвоите цели. Намесата на държавна комисия е антипод на тази свобода.Няма как чрез средствата на несвободата да се защитава свободата.

4. Големите глоби, налагани от комисията, създават стимули за корупция,което само по себе си е много голям проблем за конкуренцията. Защотосъздава корумпиран имидж на българската администрация, а това прогонвамного от нормалните инвеститори, които не искат да си цапат ръцете вподобна страна.

5. Комисията за защита на конкуренцията незнайно защо смята, че знаекоя е правилната конкуренция и коя не е правилната конкуренция. Товамного силно напомня на централното планиране при комунизма. Конкуренциятае процес на откриване, при който никой не знае предварително докъдеще се стигне. Намесата на комисията възпрепятства този процес.

6. Антимонополните комисии исторически са възникнали в резултат натова, че много законодатели в края на 19 век са приели за чиста монетатвърденията на Карл Маркс, че свободният пазар води до монополизацияи високи цени. Никой сериозен икономист не приема вече теориите на Маркс,следователно причините за съществуване на антимонополния закон вечеги няма.

Българската международна бизнес асоциация (БИБА) в своята бяла книгапредложи частично решение на проблема – отмяна на съответния член отзакона за защита на конкуренцията. Мотивите са “Рекламата и промоциитеса част от ежедневието на бизнеса и на самите потребители. Тази забранаводи отново до неяснота и несигурност в бизнеса на търговците.”

За размисъл на комисарите от Комисията за защита на конкуренцията прилагамеи следните мисли от 1962 година на Алан Грийнспан, председател на съветана управителите на Федералната резервна система на САЩ:

Цялата структура на антимонополните закони […] представляваедна неразбория от икономическа ирационалност и невежество.

[…]

Светът на антимонопола напомня за Алиса в Страната на чудесата:привидно всичко е, но както изглежда то не е в същото време. […]Това е свят, в който действията, насочени към ограничаване на конкуренцията,се определят за криминални, когато са предприети от бизнесмените,но са възхвалявани като “просветени” когато са предприети от държавата.

[…]

Никой не знае колко нови продукти, процеси, машини и намаляващиразходите сливания не са се случили, убити от антимонополния законпреди да се родят.

Алан Грийнспан