Актуализацията – празен чек за стотици милиони

Актуализацията на бюджета заличава с лека ръка постигнатата бюджетна консолидация последните четири години. Аргументите в официалните мотиви към законопроекта за промяна в закона за бюджета или са изключително неубедителни, или представляват откровени лъжи.

• Единствената ясна причина за нуждата от допълнителни разходи, която МФ изтъква в мотивите си, е „Липсата на гъвкавост в разходите не предоставя възможност за изпълнение на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството“. Това означава, че управляващите искат на всяка цена да изпълнят програмата си, без да се съобразяват с последствията от това. По-конкретно: Допълнителните разходи не са обвързани и записани в конкретни разходни пера, а ще отидат в резерва за непредвидени и неотложни разходи. По този начин се губи отчетността им и те могат да бъдат изразходени и за други дейности.
• Когато става въпрос за бюджетни разходи, изрази като „предвиденият ресурс е предназначен главно за“ и „средствата ще бъдат насочени основно за“ говорят за непрофесионализъм. Те могат да се използват разговорно, но не и да присъстват в мотивите към законопроект.
• Не става ясно защо има нужда от 40 млн. лв. за интеграционни добавки, при положение, че бюджета на програмата „Интеграция на хората с увреждания“ на МТСП за 2013 г. е по-голям в сравнение с предходната година. Т.е. не може да се говори за недофинансиране.
• Разплащането на 160 млн. лева просрочени задължения към бизнеса са насочени основно към погасяване на задълженията на Министерството на отрбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Този подход е изключително селективен и неаргументиран.

Според МВФ бюджетната цел за 2013 г. е изпълнима и нужда от актуализация може да възникне единствено при влошаване на икономическата активност или забавени плащания от ЕК. На фона на тази положителна оценка, актуализирането на приходната част може би цели нейното преизпълнение. Според чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет при „преизпълнение на собствени приходи“ „министерският съвет по предложение на министъра на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална“ в размер, който не влошава бюджетното салдо. Т.е. управляващите могат да си осигурят допълнителни харчове , които ще се извършат в края на годината, без санкция на парламента и при изключително непрозрачен начин. Това беше ежегодна практика до 2008 г.

С две думи рязкото намаляване на прогнозите за недостиг от 1-2 млрд. лв. на под 500 млн. лв. и неубедителните мотиви към законопроекта за актуализация навеждат на мисълта, че се опитват да се прикрият целенасочени разходи, които вероятно биха били обществено неприемливи.