Активизмът е отново на мода (Красен Станчев и Георги Стоев)

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Активно държавно управление и централно планиране

Разликата между двете е почти незабележима. И двете са основани на неограниченото разполагане с парите на другите, събирани насила от правителството. И двете предопределят сметки, които се плащат от бъдещи поколения. И двете предполагат, че държавата знае по-добре от гражданството и деловите среди какво да прави с парите им. Активното управление все пак се различава от централното планиране по това, че последното не оставя никаква свобода.

Натрупване на активизъм

Не е ясно дали осъществяването на различни идеи за управление на държавни активи ще прерасне в централно планиране, но е ясно какви ще бъдат ефектите за средата на водене на бизнес. Кои са тези идеи?

“ Осъществяването на възможности за почти еднолично управление на държавния дълг;

“ Заобикалянето на изискванията за възлагане на обществени поръчки;

“ Взаимни прехвърляния на дялове между държавни предприятия;

“ Строителството на втора АЕЦ в Белене;

“ Привилегирован статут на държавните пенсионни и здравни фондове;

“ Ренационализация на „националния“ превозвач „Балкан“, който всъщност вози около 5% от пътуващата в чужбина „нация“;

“ Защитни мита за местните производители на торове, обувки, хляб, домати и краставици (с изключение на торовете – останалото е идея, засега).

Списъкът може да бъде продължен и ще бъде продължен.

Началото

Изглежда, че активното управление на публичния дълг е само началото и само едно от измеренията на активизма, който обладава новото правителство.

Очевидно заедно с играта по външния държавен дълг (за това виж Операцията с външния дълг: въпроси на легитимността и пропуснати сметки ) правителството се е захванало с ред активни мерки в икономическите отношения в България, като например продължаващото (скрито) субсидиране на БДЖ или споменатото и стопански безсмислено увеличаване на държавния дял в „Балкан“ (виж списък от такива държавни сделки в Как се заобикалят принципите на финансовата дисциплина ). По-пряко участие на правителството във всекидневното управление на стопанството се задава с разработваните сега намерения за защита на производителите на обувки от чужда конкуренция (виж статията по темата в същия брой) и за управлението на излишъците в здравната каса.

Доколкото разбираме, обясненията и оправданията за активната държавна намеса в икономиката в тези случаи е, че всичко това се прави, защото иначе тази активност, деятелност не се получава сама по себе си. Обявените цели са: стимулиране на родната промишленост, създаване на работни места и конкурентност на нацията, защита на „националните интереси“. При това изглежда се забравя, че колкото повече деятелност завзема правителството, толкова по-малко възможности за бизнес остават на деловите среди. Разбира се, намерението може да е правителството да преотстъпва управлението на активи на частни лица. Това може да става или чрез публичен търг, или чрез сключване на привилегировани сделки с клиенти на правителството. И двете могат да се случат без предварително увеличаване на администрирането на държавните активи. Както вече писахме само случилото се досега разменяне на активи между държавни предприятия е равностойно на блокиране на 1/8 възможно бъдещо намаляване на данък общ доход и почти 1/2 от едно такова намаляване на данък печалба.

Малко практическа философия

Мерките на активната държава винаги имат конкретна насоченост – това винаги е богатство, от което някой бива насилствено лишаван, което получава друг.

Вероятно има много хора, които искат към тях да текат пари, които са взети от друг, но това не прави преките и скритите субсидиите и привилегии легитимен инструмент в ръцете на правителството. Също така вероятно има такива, които искат да са единствен производител и доставчик на дадена стока или услуга на вътрешния пазар, но това не придава легитимност на протекционизма.

Какво е легитимност? Това е вярата, че дадено състояние на нещата е най-добро възможно, че такива са дадени държавници и тяхната политика. Тази вяра е променливата величина на т. нар. обществено съгласие. Безспорно легитимната държавна намеса се изчерпва с поддържането на рамка от правила, които защитават собствеността и личната неприкосновеност на индивидите. Безспорността идва от сравнително лесно достижимия консенсус по повод тази работа на държавата. Отделните граждани ангажират държавата налага насила някакви правила именно защото това не е по силите им поотделно или групово и защото има известни подозрения, че индивид или група могат да злоупотребят с това право да употребят сила.

Разширяването на кръга активност прави все по-трудно съгласието със всеки нов повод или всяка една нова област на деятелност на правителството.

Политическо преследване на частни облаги

Експлоатацията е процес на използване с предимство на собствеността, личността и способностите на някой друг. Политическата експлоатация се появява, когато държавата закрепва законодателно увеличаването на богатството на едни за сметка на други, ако експлоатираните не са се съгласили със сделката. Няма положение, в която мнозина да грабят малцина. Обикновено е обратното.

Правителството може да се оправдава, че веднъж дошло на власт по конституционен път, никой не е принуждаван или използван от разполагащите с власт. Това оправдание е формално. Първо, съгласието на избирателите е общо, а не по отделните поводи на стопанската политика. Второ, става дума за мнозинството, но не за всички избиратели, а и самото мнозинство може да си променя мнението. Трето, независимо от размера на подкрепящото мнозинство, контролът върху всекидневното правене на политика е скъпо удоволствие, както е скъпа например и възможността за бягство от дадено стечение на обстоятелствата – напускане на страната, израз на несъгласие, недоволство или бунт в името на самозащита от собствените избраници.

И при централното планиране, и при активното участие на бюрокрацията в бизнеса, тези три фактора са основанието за стабилност, в която малцина, разполагащи с правото да вземат решения по целесъобразност с условията на живот и работа на мнозинството, могат да правят това относително дълго време и най-често с дълготрайни последици.

За какво става дума?

Увеличаването на поводите за проява на правителствен активизъм през последните седмици има няколко особености.

От една страна, поводите за активизъм стават все по дребни, от друга – привидно все по-близки до кожата на отделното гражданче. Защото са повече и по-конкретни поводите постепенно стават неконтролируеми, съгласието по техен повод – практически невъзможно, а дребнавостта е призвана да създаде впечатлението за грижа. Резултатът няма да бъде, че правителството опазва цените на обувките, хляба и пр. Резултатът ще бъде, че е блокирана възможността за наблюдение на това какво прави правителството. Неосъществимата грижа за дребните неща ще бъде повод, за произволно разполагане с власт по повод по-едрите начинания. Но общественото мнение ще бъде вече някак и отново заблудено. Вероятно към по-едрите неща от съставения в началото списък ще се добавят още управлението на фискалния резерв и промяната на системата на валутен съвет.

А деловите среди? Те са част от онези, които настояват за подобен активизъм. Ако той се осъществи, възможно е в някакъв момент, както през 1995 г., конюнктурният ефект да е известно съживяване на вътрешното търсене и благоденствие, но в дългосрочен план цената ще бъде платена от мнозинството, което няма възможности да гласува с краката. Всъщност това вече се е случвало през 1996 и 1997 г.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.