Администрацията в България – докажете, че трябва да съществувате

Тази седмица беше представен и приет от Министерски съвет докладът за състоянието на администрацията през 2005 година. Трябва да отбележим, че има положително развитие по някои от показателите като например:

  • През 2005 г. 92% от предвидените 192 лицензионни, регистрационни и разрешителни режими са премахнати или опростени. Това винаги е добро за бизнеса доколкото значителна част от тези режими затрудняват работата на бизнеса и водят до излишни разходи, които могат да се насочат в по-производителни насоки. От друга страна, намаляването на част от режимите ще е основание за намаляване и на част от държавната администрация, а това не се е случило през 2005 година.

  • Нараства използването на електронен подпис и електронен документ. Общо за администрацията са въведени в употреба 5 408 електронни подписа. Броят на документите, подписани с електронен подпис през 2005 година, е 333 500. За сравнение – през 2004 година тази цифра е 18 059. Цифрите се красноречиви – има многократно нарастване на използването на електронен подпис, което не би могло да стане без самата администрация да започне да предоставя определени услуги по електронен път, а от друга намаляването на цената на самия подпис допринася за по-широкото му използване. Доколкото все повече ще нараства използването на електронен подпис при взаимодействието на гражданите с администрацията, особено важно е да се спомене, че процесът не може да бъде завършен без да бъде въведено на практика и заплащане на ползваните услуги по Интернет. Отлагането на този процес ще означава, че дори гражданите да подават през Интернет заявления, молби и декларации, то в повечето случаи се налага символично плащане, което обаче се извършва на място. Това обезсмисля процеса в значителна степен.

Въпреки положителните развития, много по-критични бележки могат да се направят по следните факти от доклада:

  • През 2005 година числеността на държавната администрация се е увеличила с 2 992 щатни бройки или около 10%. От тях, 55% са в централната администрация за сметка на 45% в териториалната. На първо място впечатление прави нарастването на броя на служителите – министър Василев говори постоянно за намаляване на администрацията поне с 10%. Излиза, че докато през 2005 година администрацията се е увеличила с 10%, то през 2006 година министерството ще се бори за намаляван с толкова. Крайният резултат ще е в най-добрия случай “нулева” реформа в тази посока при намаляващо население и стремеж към оптимизиране на услугите (тоест използване на технологии, които от своя страна намаляват необходимостта от служители). Ако разгледаме по-общо данните за числеността от 2001 година насам ще видим, че реално от тогава администрацията се е повишила с 26% или със 17 521 човека. За сравнение, толкова приблизително е населението на град Чирпан към юни 2006 година.

Брой държавни служители

Източник: Доклад за състоянието на администрацията през 2004 и 2005 година
Забележка: Данните за 2004 година включват и стажантските длъжности. За всички години данните не включват информация за служителите в Министерство на вътрешните работи

  • През 2005 година са създадени 35 нови структури – интересно е да се види списъкът на тези служби и с какво ще подобрят административното обслужване на гражданите. Вместо това, би трябвало да се работи в посока оптимизиране и повишаване на ефективността на съществуващите.

  • Със 7% нараства броят на назначените с конкурс служители. Конкурсите за заемане на длъжности по трудово правоотношение през 2005 г. са се увеличили, но все още прилагането на конкурсна процедура за назначаване по трудово правоотношение не е масова практика. Чест прави на министерството, че признава общоизвестния факт , че има „роднински” елемент при назначаване на нови служители. В резюмето на доклада не се посочва обаче какви ще са мерките против тази практика.

  • През 2005 година са усвоени половината от средствата за обучение. 248 структури, или 36%, не са усвоили нищо за обучение и квалификация на своите служители (от тях 54% са от централната администрация). Един от основните аргументи за трудностите пред реформата на администрацията е, че заплащането е ниско и не привлича квалифицирани кадри. Затова политиката, възприета от правителството, е да се обучават сегашните служители, за което има заделени средства. Това обаче явно не се случва.

  • Повишава се делът на администрациите, които предлагат услуги на принципа "едно гише" (71% от структурите на централната администрация, 100% на областната и 68% на общинската). Тук от личен опит ще кажем, че това едва ли е факт поне за централната администрация. В началото на 2006 година ИПИ се опита да подаде по електронен път заявление достъп до информация до всички министерства. След няколко седмици на проблеми с използването на електронен подпис видяхме на практика как във всички министерства, освен МОСВ, няма едно гише както ние го разбираме. Едва една пета от министерствата можем да определим като справящи се с една проста административна услуга, каквато е получаването на писмо по електронна поща и издаването на входящ номер. При всички останали използването на електронен подпис се оказва по-трудния начин за достъп до администрацията, вместо да е по-лесен и да подобрява обслужването. Нито едно министерство не предлага заплащане на такси по интернет; когато се заплаща на място се разхождате заедно с един служител, отговарящ за достъпа до информация, до счетоводителя, който описва какво ще се плаща, после до касиера, който приема парите (средно по 1 лв. в нашия случай), след това се връщате при счетоводителя за издаване на фактура и това в случай, че съвпадне работното време на всички споменати (за повече информация виж Интернет страницата на ИПИ).

Изводът от фактите е красноречив – администрацията нараства като брой, това става все още без конкурс, а тези които нямат необходимата квалификация (новоназначени и настоящи) не се обучават. Издръжката й става все по-голяма и не позволява намаляване на други държавни разходи.

 

Какво предлагаме?

Има много посоки за постигане на държавна администрация, която да е с необходимата квалификация, да подпомага ефективно гражданите и бизнеса, използвайки малко ресурси. Тъй като не можем да изброим всички, а и знаем, че е необходима най-вече политическа воля за да се извърши реформата, тук ще посочим подход, който би имал положителен комплексен ефект върху българската администрация.

 

Въвеждане на правилото – докажи, че трябва да съществуваш

Според регистъра на структурите на изпълнителната власт в България, в момента съществуват:

  • 16 министерства

  • 10 държавни агенции

  • 4 държавни комисии

  • 36 изпълнителни агенции

  • 147 административни структури, създадени със закон

  • 22 административни структури, създадени с постановление на МС

  • 10 държавно-обществени консултативни комисии

  • 33 съвета

  • 17 работни експертни групи

  • 28 областни администрации

  • 264 общински администрации

  • 36 общински администрации на райони.

Като добавим министерски съвет общо структури на изпълнителната власт са 624 според регистъра. Една част са органи на централната и местна власт. Друга част от тях са създадени за да регулират, контролират или решават определен проблем или област. За тях предлагаме задължително въвеждане на изискването да се създават с определен срок и след изтичането му да доказват задължително необходимостта от продължаване на съществуването си. Доказването трябва да става чрез отчет за дейността, посочване на причините, поради които не е решен проблемът, причина за възникването им и представяне на ясен план как това се очаква да се постигне в бъдеще. По този начин най-ефективно ще се приложи принципът на отчетност пред обществото и данъкоплатците, които финансират всички тези комисии, агенции и съвети. Така ненужните, прахоснически и лошо управлявани агенции и програми ще се преразгледат внимателно, ще се приватизират или ще се прекратят. За пример ще дадем САЩ, където през февруари 2006 година Офисът по управление и бюджет представя доклад на президента с преглед на програмите и агенциите, които трябва да се прекратят или реформират. За 2007 година този доклад препоръчва прекратяването на 91 програми, което ще доведе до 7.3 млрд. долара спестяване за бюджета; 50 програми, в които да се извърши значително ограничаване на дейността, като резултатът ще е 7.4 млрд. долара по-малко разходи за бюджета; и 16 програми, които основно да се реформират и да спестят 5.7 млрд. долара. (доклада можете да видите тук).

Аргументацията на нашето предложение е много проста – по различни сметки средно на година около 3 – 4% от фирмите прекратяват дейността си в България, сливат се или се преструктурират. С други думи, частният бизнес е в постоянен процес на доказване на съществуването си и реформиране за постигане на ефективност. Противоположно на това, не съществува ясен механизъм това да се случва с агенциите, програмите и съветите, създадени от държавата. Тези структури често са изключително финансово неефективни, не постигат целите си и дори затормозяват бизнеса още повече, но няма процедура да бъдат “наказани” както това става с фирмите на свободния пазар. Въвеждане на определен срок на съществуване и изрично изискване за доказване на необходимостта от продължаване на дейността за значителна част на структурите на изпълнителната власт ще е стимул за финансово ефективна, добре работеща и оптимизирана администрация в полза на обществото.

 

 

   


Свързани публикации.