„А това работа на държавата ли е?“

Този въпрос като че ли никой не си го задава.

В резултат правителството произвежда стратегии, концепции и актове, които ги прилага за каквото си поиска и когато си поиска. И това става всеки ден.

Правителството например „планира да бъдат намалени наполовина ражданията в тинейджърска възраст” се (ако вземем пример от вчера) и „разкриване на 240 000 работни места” (ако се върнем към първата цел от икономическата част на програмната декларация на коалицията, публикувана на 23 ноември 2005 г.)

Думата „планира” е ключова. Тя ще рече, че въпросните развития са пряка работа на държавата.

Както вече не веднъж сме писали, няма политическа или икономическа теория, която са обясни как така правителството ще планира каквото и да е в „раждането на деца” или „разкриването на работни места”.(1)

Теоретически допускания

Ако се замислят сериозно, членовете на правителството едва ли ще стигнат до извода, че те планират детеродните контакти на пуберите в страната. При същата сериозност те биха дори признали, че точното изпълнение на намерението за работни места би означавало отваряне на тези места в администрацията, т.е. когато от другите работещи в страната се изземат средства и се насочат към осъществяване на тази задача.
Очевидно е, че някои членове на правителството биха искали именно такова отваряне на работни места и е очевидно, че стремежът към поддържане на коалицията ще отвори около 60 000 нови работни места в администрацията и около 10 – 12 хиляди във финансирани от данъци нови проекти. За останалите обещани места, както и по повод раждането на деца, членовете на правителството трябва да предположат, че работата ще бъде свършена от неправителствени пуберитети, фирми и граждани.

Т.е. в основата на тези две планирани развития правителството полага теоретичното допускане, че пуберите ще реагират на онова, което им казва правителството, а фирмите ще разширяват ведомостите за наемане в резултат на политиката в областта на данъците и т.н.

По повод очакванията на правителството относно тинейджърите няма никакви доказани теории. Например не може да се каже дали те биха употребявали по-често презервативи, поради демографската стратегия на БСП или поради някакви други стечения на обстоятелствата. По повод очакванията на правителството от фирмите и гражданите има само една доказана теория – че те разширяват своето производство и потребление, когато по-голяма част от онова, което печелят, остава за тях.

Презумпция за необоснованост

Възможно е, разбира се, да се смята дали целите на дадена стратегия оправдават средствата. Например, да се помисли дали 20-тина хиляди по-малко от въпросните раждания са проблем изобщо, дали средствата за решаването на този проблем са адекватни (т.е. дали точно с тях се решава предполагаемия проблем) и дали разходите на данъкоплатците не са повече от ползите за тях. Естествено към тези разсъждения трябва да се добави и един опит да се избегнат винаги възможните и непредвидените последици от активизма на правителството. Иначе казано, към подобни идеи винаги трябва да се подхожда с презумпция за необоснованост. Първата крачка в прилагането й е отговорът на въпроса, поставен в заглавието.

Държавно целеполагане (местен опит)

От държавните бюрократични структури на страната, само централната банка има документ, който казва каква е мисията й и – слава богу – в нея не са настъпили промени от написването на документа през 1998 г.

Не така стоят нещата с министерствата и органите на изпълнителната власт. Те биват управляване от по-често сменящи се министри и политически кабинети. Като правило целите на правителствата се излагат в правителствените програми, които се появяват няколко месеца след изборите. Тези програми никога не се конкретизират като цели и задачи на работата на отделните министри. Когато се променят устройствените правилници за работа на министерствата, в тях естествено се описват функционални права и задължения, а не политически задачи, средства и поведение. Защото няма такова описание, гражданите не могат да намерят ясен отговор на въпроса, с какво ще се занимава дадено министерство по времето на един или друг министър. Това стечение на обстоятелствата увеличава свободата им и като индивиди, и като колектив да се занимават общо взето с каквото им хрумне и да взимат решения при по-малко прозрачност.

Държавно целеполагане (чуждестранен опит)

За сравнение ще се разходя из опита на няколко страни в областта на поставянето на целите на дадена политика. Ще имам предвид (днес и в следващи публикации) предимно министерства на финансите, икономиката и търговията. Защото в тях „планирането” би трябвало да е най-добре описано тъкмо в тези министерства.

Например министерството на икономическото развитие на Нова Зеландия има за своя основна цел ”подобряването на правната рамка в областта на бизнеса”. „Планиране” не е споменато никъде на страницата на министерството. От петте му текущи задачи, четири са свързани с консултации (по въпроси на политиката, развитието на бизнеса и конкуренцията, правата на потребителите и в областта на туризма). Петата задача е управление държавните запаси от полезни изкопаеми. (В тази област министерството не е собственик на нищо; то управлява „минералните активи” като „привлича инвестиции с оглед максимизирането на възвръщаемостта на страната от разполагането с тези активи”. При така поставената задача изглежда невъзможно например отдаването на концесии без открито съревнование.)

Всичко това е така, защото стратегическата цел на министерството е „динамична и международно конкурентна икономика, която повишава благосъстоянието на новозеландците”. Ако някой предполага, че това става чрез управлението на държавни предприятия и проекти, не е прав. За постигане на целта си, министерството работи за „осигуряването на бизнес среда, която поддържа растежа на производителността”.

Министерството „наблюдава” и „дава съвети” по повод работата на различни „съвети”, на български – „бордове”. Но то не е мястото, административната структура, където тези бордове се намират, камо ли пък да се управляват от министъра и хората, назначени от него.

Как всичко това би трябвало да се осъществява на практика, министърът по традиция излага в декларация намеренията си, отнасяща се целия период на мандата. В нея, освен общи приказки, се съдържа и доклад за предвижданията по повод стопанското развитие. Един ред под декларацията за намеренията на настоящия министър стоят декларациите за намеренията на неговите (нейните) предшественици. Ако някой случайно се интересува как даден министър се справя с работата си в сравнение с предшествениците, усилието, което трябва да направи е да премести стрелката един ред надолу и да натисне бутона на „мишката”.

В България историята на политиката в дадена област винаги започва наново след всеки министър.

Познайте кои са останалите разлики в областта на правеното на икономическа политика между България и Нова Зеландия! Тъй като по повод целите и задачите на българското министерство на икономиката (и енергетиката) няма да получите информация от неговата страница, използвайте своите впечатления и памет, и ги сравнете с описаното по-горе. Ако не си спомняте кои са предишните министри, техният списък – заедно със заместниците им – все пак може да бъде намерен на страницата на министерството без много усили

 

–––––––––––-

(1) Виж например моето писмо до президента Първанов от 21 юли т.г. и други материали по подобни теми на страницата на ИПИ в Интернет (www.ime.bg ), в рубрика „политика”.

 


Свързани публикации.