9 години валутен борд

Наскоро се навършиха 9 години от въвеждането на валутния борд в страната, което е повод за равносметка на случилото се през този период и преди него. Разбира се, трябва да се има предвид, че текущата ситуация не е следствие единствено от функционирането на валутния борд, а и от останалите реформи, насочени към разширяване на стопанската свобода. Такива са либерализирането на външната и вътрешната търговия, на капиталовата сметка, приватизацията и демонополизацията. Взаимодействието на тези фактори повлия позитивно на доходите, производството и заетостта в България и създаде повече възможности пред хората.

Смисълът от въвеждането на валутния борд е осигуряване стабилност на парите – тоест относително постоянство на покупателната им способност. Парите са измерител на цената на стоките и услугите и дават възможност за по-лесна сравнимост между тях. Стабилните пари намаляват несигурността по отношение на бъдещото развитие на цените и улесняват взимането на решения относно потреблението и инвестициите, като способстват за ефективно разпределение на ресурсите.

Паричното предлагане в съвременните условия се контролира почти изцяло от централната банка в съответната страна. Тя влияе пряко върху паричната база и до голяма степен чрез регулациите, които налага на банковата система, върху паричния мултипликатор. Търсенето на пари обаче, е независимо от централната банка и се определя в резултат от предпочитанията на хората. Централната банка трябва да прави периодични оценки и да се провежда паричната си политика като се съобразява с тях, тъй като неравновесието между търсенето и предлагането на пари може да има негативни последици за икономиката.

По-честият случай е когато предлагането превиши търсенето, в резултат от което възниква инфлация. Тоест парите губят стойността си, измерена в стоки и услуги, и не изпълняват добре функцията си като еталон. На практика прекомерното парично предлагане означава, че централната банка поради някакви свои цели или неумишлено просто скъсява този еталон. Ефектът върху цените обаче не е еднакъв. Някои от тях се изменят в по-голяма степен от останалите и по този начин налагат промяна в структурата на потреблението на отделните хора. Тя се изразява в различни количества закупени стоки и услуги и съответно по-големи възможности за някои групи от обществото за сметка на други. Следователно резултатът от инфлацията е преразпределение на доход, което е предизвикано от въздействието на политиката на централната банка върху пазарите на стоки, услуги и труд.

Средството за обезпечаване вътрешната и външната стабилност на българския лев беше въвеждането на валутния борд. Чрез него се ограничиха възможностите на Българската народна банка да влияе върху паричното предлагане, тъй като то се осъществява според точно определено правило. Емисията на банкноти и монети може да се реализира единствено, когато е покрита с резервната валута. Тоест само когато има търсене на пари, емитирани от централната банка, само тогава тя може да го направи. Курсът на лева е строго фиксиран към еврото, което е стабилна световна валута, и е необходимо да се поддържа 100% покритие на паричната база с активи в резервна валута.

Валутният борд налага финансова дисциплина чрез ограничаването на функцията кредитор от последна инстанция за търговските банки и забраната централната банка да кредитира правителството под каквато и да е форма. За успешното функциониране на този паричен режим е необходимо банковата система да бъде в добро състояние и пазарът на труда да бъде достатъчно гъвкав, за да може да се осигури по-бързото приспособяване на икономиката към шокове.

Въведеният в България вариант е от второто поколение или т.нар. квази-валутен борд. При него се наблюдават някои особености, които го приближават в по-голяма степен към традиционната централна банка, като запазването на минималните задължителни резерви – типичен инструмент за провеждане на парична политика. Наличието на този инструмент логично доведе и до неговата употреба въпреки спорните резултати, като целта беше понижаване темпа на нарастване на кредитите.

Какви са резултатите от функционирането на валутния борд? За периода от 1998 до 2005 г. средногодишната инфлация е в размер на 7.2%, докато преди това тя е 210.1%. Средният размер на инфлационната данъчна ставка, чрез която се измерва инфлационния данък върху държането на парични баланси, е 6.7% спрямо 57.7% през периода 1991-1997 г. Следователно валутният борд чрез вноса на паричната политика на Европейската централна банка успява да постигне основната си цел – по-голяма стабилност на българския лев. Трябва да се отбележи, че реализираният диференциал между темповете на инфлация е в резултат от процеса на приближаване на равнищата на цените и доходите в страната и в Еврозоната.

Средногодишният реален растеж на брутния вътрешен продукт също се различава значително преди и след 1997 г. През първия период той е –4.7%, докато от 1998 до 2005 г. е в размер от 4.5%. Това означава, че българската икономика успя да преодолее кризата от 1996-7 г., а реалният доход на човек от населението вече е по-висок отколкото преди началото на демократичните промени.

Позитивното развитие при инвестициите също е ясно изразено. Средният растеж преди 1997 г. е –8.8%, докато след това е 18.5% годишно. Това доведе до съществено нарастване дела на инвестициите, измерени чрез бруто образуването в основен капитал, в брутния вътрешен продукт – от 11% през 1997 г. до 23.8% през 2005 г., което е предпоставка за относително високо нарастване на БВП през следващите години.

Преките чуждестранни инвестиции също нараснаха в абсолютно и в относително изражение. Средното им равнище преди въвеждането на валутния борд беше 135.3 млн. долара или 1.7% от БВП, докато след това те се повишиха средно до 1469.2 млн. долара или 7.9% от БВП. Либерализацията на капиталовата сметка и про-пазарните реформи подобриха състоянието на бизнес-средата и повишиха доверието в българската икономика, което привлече чуждестранни инвеститори. Забавянето през последната година може да бъде обяснено от фактическото спиране на приватизацията – Българската народна банка, която съставя платежния баланс, не отчита приходи от приватизация през 2005 г. от чуждестранни резиденти, но неприватизационните инвестиции на практика се повишават.

Необходимостта от строга дисциплина допринесе за промяната в публичните финанси. Хроничните бюджетни дефицити, които са характерни за периода преди въвеждането на борда, се заменят с по-разумна политика, като честа практика е реализирането на излишъци. От бюджетно салдо в размер на средно –6.3% от БВП през периода 1991-1997 г. се достига до 0.6% след това. Преминаването към другата крайност обаче, твърде големи излишъци (3.2% от БВП през 2005 г.) също не може да се разглежда като позитивно за икономиката, тъй като означава, че правителството изземва от данъкоплатците повече пари отколкото са необходими за финансиране на разходите си, ефективността на които е все още ниска.

В резултат от подобрената фискална политика чувствително се понижава и съотношението между дълга на правителството и БВП. Преди 1997 г. то е в размер на 168% от БВП, а след това – 62%, като през 2005 г. то е вече около 32% от БВП.

Разбира се, ефектите от реформите не се изчерпват само с посочените показатели, но те дават добра представа за промяната, настъпила в икономиката на страната след 1997 г. Валутният борд се доказа като една от най-успешните реформи, която изпълнява предназначението си, и по тази причина поддържането му като паричен режим до въвеждането на еврото като законно платежно средство в страната няма алтернатива. Следователно създаването и спазването на правилата, при което се ограничава възможността за дискреционна намеса на държавата представлява подходящо средство за решаване на проблеми в икономиката.

Таблица: Избрани показатели за състоянието на икономиката

Показатели  1991-1997 1998-2005
Инфлация (%) 210.1 7.2
Инфлационна данъчна ставка (%) 57.7 6.7
Растеж на БВП (%) -4.7 4.5
Растеж на инвестициите (%) -8.8 18.5
Бюджетен дефицит (% от БВП) -6.3 0.6
Държавен дълг (% от БВП) 168 61.8
Чуждестранни инвестиции (млн. долари) 135.3 1469.2
Чуждестранни инвестиции (% от БВП) 1.7 7.9

Източник: БНБ, НСИ, МФ и собствени изчисления

 


Свързани публикации.