7 начина за намаляване на правителствения провал

Изхождайки от множеството провалени правителствени програми в различни области и инициирани от различни министерства, трябва да се запитаме дали има начин те да бъдат редуцирани или избегнати напълно. Методите за това могат да бъдат най-разнообразни, варирайки от промени в бюрокрацията и администрацията като повишаване и оптимизиране контрола върху тях и подобряването на стимулите на обществения сектор за категорично изключване на правителствените дейности.

Може би най-важната стъпка при намаляването на правителствените неуспехи е поставяне на приоритети. По този начин правителството ще може да по-добре да осигури ключовите услуги за гражданите и да го направи при най-ниските разходи. Отсъствието на ясни приоритети води до неефективно разпределение на ограничените ресурси. Кои са другите механизми за намаляване на провала?

1. Рационализация

Това изисква правителството да дефинира ролята си и да елиминира или поне да намали значително дейностите, които са извън същностните му функции.

Има безброй много примери, където е трудно да се изрази явен и прозрачен мандат правителствата или дори нуждата от правителствена намеса при наличието на функциониращ пазар. Преразпределението на капитали, субсидиите за земеделската продукция, стратегиите, свързани с развитие на индустрията и  програмите за повишава на заетостта могат да не се осъществяват със съдействието на държавата. Така биха се освободили средства, нужни за други програми или намаление на данъците.

2. Приватизация

Приватизацията на правителствените инициативи също изисква изясняване на приоритетите при отговорностите и дейностите. За разлика от рационализацията, обаче, приватизацията налага продажбата на държавни активи на частния сектор за частни операции. Например, правителството може да реши, че не е необходимо или не е продуктивно за държавата да притежава, управлява, финансира или регулира газ станции.

Ползите от приватизацията са вече доказани. Публичният сектор като цяло използва по-малко капитал и повече човешки труд от частния. Друг факт е, че правителството набляга на изпълняването на някакви социални цели, а не толкова на икономическите и бизнес цели, което често води до неефективно разпределение на ресурси в полза на популярността на политиците. В краткосрочен период данъкоплатците еднократно печелят от продажбата на държавните активи,а в дългосрочен – икономически растеж. 

3. Публично – частно партньорство (ПЧП)

За разлика от предишните два метода ПЧП определя централна и активна роля на правителството. В идеалния случай ПЧП обхваща сътрудничество и максимизира сравнителната пазарна мощ на участниците.

Пример за това може да бъде използването на метода на ПЧП при изграждането и поддръжката на инфраструктурата. Най-често частните фирми се наемат за дизайна, конструирането и поддържането на инфраструктурата, докато правителството осигурява финансиране и земя. Много ПЧП, обаче, също претърпяват неуспех. Главната причина е лошото планиране и неясните договорни споразумения.

4. Изнасяне на дейности към частния сектор

Тази опция предполага още по-голяма намеса на правителството от предната – това е буквално използване на частна фирма при осигуряване на дадена стока или услуга. Неуспехът може да бъде причинен по същите причина както при ПЧП.

5. Вътрешен контрол и мониторинг

Това ще позволи навременно откриване на несъвършенствата и по този начин ще намали загубите при провал на правителствена инициатива.

6. Засилване ролята на Сметната палата

Сметната палата трябва да изисква от всяко звено, министерство или програма да оповести плановете си за справяне с открити нередности или трудности при изпълнението на дейности. Последващите доклади с препоръки и отговори следва да са задължителни, като всички комуникации да са публични.

7. Осигуряване на разходните оценки

Сметната палата трябва да осигурява детайлни сметки на разходите при всички провалили се дейности на правителствата. Това би спомогнало за по-голяма точност и би дало на участниците на пазара по-съдържателна оценка за цената на правителствените провали.

* * *

Много са механизми, които могат да се използват за намаляване на неуспеха, които са и в интересите на правителството. Най-важните промени трябва да са върху изграждането на приоритети и установяването на правила и регулации, които позволяват развитието на ефективни и продуктивни решения.

Ключов момент е и определянето на степента на правителствена намеса, при която има максимален резултат от дадена дейност.