2017: Разтурянето на превзетата държава?

Понятието „превзета държава“ не е често използвано в България. Тук повече говорим за злоупотреба с власт, корупция, клиентелизъм и други форми на нечисто използване на властта. Терминът „state capture“, който на български може да бъде срещнат като „превзета“ или „завладяна“ държава, се отнася не толкова до единични случаи на облагодетелстване с власт, колкото до опит за цялостно влияние върху държавния процес и завладяване на основните власти. Важна специфика на този тип политическа корупция е не просто разнообразието от превзети власти, но и това, че обикновено завладяващите оперират в монополистична или в олигополистична среда, тоест достъпът до пазара на завладяване е силно ограничен.

В рамките на последните няколко месеца проведохме ред обсъждания с фокус върху това дали демокрацията у нас отстъпва пред статуквото и популизма – в т.ч. дискусии с обществени лидери, въпросници до експерти и студенти и няколко фокус групи с младежи. При всички прави впечатление, че корупцията и злоупотребата с власт все по-често се разглеждат като резултат от взаимно обвързани процеси и зависимости. Това обяснява и добрата почва за разпространението на понятието „задкулисие“, което по смисъла на своята употреба е близо до превзетата държава и ограничения достъп до пазара на завладяващите.

Последното е най-видимо от оценката за отделните измерения на демокрацията у нас. И при експертите, и при студентите системата за взаимен контрол и баланс между трите власти масово се определя като отсъстваща. Посочването именно на този баланс между властите като най-проблематичен, заедно с липсата на върховенството на закона, говори за общо схващане за завладяване на държавата – „задкулисие“.

Източник: ИПИ, Въпросник кръгла маса/експерти* (21 респондента)

*Сходни отговори в допитване до студенти и млади хора (61 респондента)

 

Водещите причини за тази оценка за състоянието на демокрацията у нас, както при експерти, така и при студенти, са:

  • От страна на предлагането, тоест политиците – липса на ефективно наказание; клиентелизъм или обвързаност на бизнес и политика; потъпкване на демократичните ценности от страна на водещи политици;
  • От страна на търсенето, тоест хората – масово разочарованието от политиката; икономически популизъм; влияние от зависими медии.

Това в общи линии е средата, която обуславя текущата политическа обстановка. Тази среда предопределя политически разговор, който е по-скоро за корупцията и зависимостите и по-малко за икономическите параметри. Интересно е, че дори и при младежите, евентуалните мерки по отношение на правораздаването и медийната среда се ценят чувствително по-високо спрямо покачването на доходите. Последното не означава, че икономиката следва да се пренебрегва, а по-скоро, че моделът на политическо превземане вече е осъзнато посочен като основна причина за липсата да достатъчно възможности у нас.

Икономистите разглеждат политическата нестабилност предимно като повишение на несигурността и съответно риск пред растежа. Подобен риск безспорно има и той се реализира у нас през последните години под различна форма. Политическата нестабилност обаче може да приеме формата и на разтуряне на олигополния пазар на завладяване.

 

Повече по темата очаквайте в идните седмици, както и на събитие на ИПИ в първите дни на месец февруари.

Някои позиции от проведената кръгла маса в края на октомври 2016 г. виж тук:

Икономисти и прависти за състоянието на демокрацията 


Свързани публикации.