10 въпроса за МРЗ механизма

Автор: Явор Алексиев / 17.02.2017
4 гласа, средно: 5.0 от 5

Липсата на механизъм за определянето на размера на минималната работна заплата (МРЗ) и нейната промяна е нещо, за което Европейската комисия критикува страната ни от години. Международната практика в тази посока е крайно разпокъсана, поради което заимстването на готови модели е рисков ход. В същото време няма съмнение, че МРЗ е ключов инструмент в политиката по доходите, чието определяне и до този момент не стъпва на достатъчна икономическа обосновка – факт, водещ до рискове за трудовия пазар.

Макар че служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев определи създаването на такъв механизъм като приоритет на престоя си на поста, времето е малко, а прозрачността на процеса до момента е нулева. Всичко, което знаем, е че министърът се е срещнал със социалните партньори и са били набелязани някои индикатори, които да служат за основа на последващи преговори.

Това ни провокира да съставим списък от 10 основни въпроса, на които евентуалният механизъм трябва да даде отговор, преди изобщо да бъде мислено за неговото прилагане в един бъдещ момент.

 

Въпрос 1: Ще бъде ли поставен акцент върху формулата или политическото решение ще продължи да бъде водещо в цялостния процес?

Ако правителството запази текущите си правомощия по определяне на нивото на МРЗ, целият смисъл на механизма е поставен под въпрос. Като подвъпрос тук можем да обособим начинът на действие на механизма - дали ще предлага конкретно ниво на МРЗ или ще дава на правителството „право на избор” в определени рамки. Отношение към този въпрос имат още съставът и правомощията на структурата, която ще следи за неговото прилагане.

Въпрос 2: Кога ще бъде поставена базата при изчисленията?

Успешното функциониране на подобен механизъм предполага той да се базира на задълбочен дългосрочен анализ на ефектите от досегашното покачване на МРЗ върху пазара на труда. Единственият публикуван опит за оценка на този ефект до момента е изготвен от ИПИ, а резултатите показват негативно въздействие върху заетостта при нискоквалифицираните.

Въпрос 3: Кои ще са индикаторите, които ще бъдат използвани и къде ще бъде акцентът (производителност, средна работна заплата, линия на бедност, промяна в заетостта/безработицата, инфлация?)

Ключов е въпросът за вътрешния баланс на механизма, тъй като той ще работи по различен начин в зависимост от това къде бъде поставен акцентът. Покачване на производителността на труда не е гаранция за липса на негативни ефекти при повишаване на нивото на МРЗ, тъй като подобно на размера на работните заплати, разпределението на производителността на труда в обществото е неравномерно. Нещо повече – последните данни от четиригодишното структурно изследване на работните заплати и наетите на НСИ показват ясно, че разликите в нивото на заплащане между високообразованите и нискообразованите стават все по-значителни. Индикаторите за пазара на труда, от своя страна, се характеризират с известно забавяне в реакцията си на икономическия цикъл. Неведнъж правителства са развързвали кесиите в условията на ниска безработица, само за да се окаже, че са избрали възможно най-неподходящия момент за целта, точно преди икономиката да тръгне надолу. Такъв беше случаят с политиките (особено в социалната сфера) на тройната коалиция в навечерието на кризата. Дори при запазване на общо за икономиката ниво на МРЗ, за да се намалят рисковете е необходимо ефектите да бъдат оценявани не на национално ниво, а на ниво отделните региони/области на страната, различните икономически дейности (особено по-нископлатените) и ефекта на политиките върху уязвимите групи на пазара на труда (дългосрочно безработни, лица с ниско образование, младежи, хора с увреждания и др.). Именно тези групи най-непосредствено биват повлияни от промените в нивото на МРЗ.

Въпрос 4: Колко често ще се актуализира нивото на МРЗ и от кой момент в календарната година ще влизат в сила промените?

Има страни (Великобритания, Унгария, Ремъния, Полша, Чехия и др.), в които нивото на МРЗ почти винаги се променя повече от веднъж годишно. У нас това е по-скоро изключение, отколкото практика (едва 7 от последните 25 увеличения са правени в друг момент, а не в началото на годината).

При един добре работещ механизъм своевременната корекция на нивото на МРЗ може да донесе повече ползи, отколкото вреди. Въпреки това, ако не се предвиди възможност за намаляване на МРЗ като застраховка за прекомерни вдигания, то е по-добре промяната да се прави веднъж годишно, с цел да се ограничи “натрупването” на грешни решения.

Въпрос 5: Предвижда ли се регионален аспект и, ако да, как ще се следи за злоупотреби?

Дори бегъл преглед на нивото на заплащане в различните области на страната показва ясно, че въздействието на МРЗ върху местните трудови пазари е много различно. Докато в столицата минималната заплата засяга много малка част от работещите и се равнява на около 30% от средната заплата, в области като Силистра, Кюстендил, Кърджали и други нивото ѝ е над 50% от средната заплата, а във Видин – над 60%. Въпросът дали е уместно при такива разлики да бъде определяно общо ниво за цялата икономика остава отворен, но заради обективни трудности пред контрола, регионални МРЗ се прилагат обикновено в далеч по-големи по население и територия държави.

Въпрос 6: Предвижда ли се диференциация на МРЗ в зависимост от възрастта?

В много европейски страни съществува отделна МРЗ за младите работници. В Холандия младежите могат да получават до 50% от нивото на МРЗ, когато са на 18-19 години, а официалното ниво не важи за тях докато не навършат 23 години. Други страни с подобни системи са Австрия, Белгия и Великобритания.

Разделението почива на презумпцията, че младите кадри имат по-ниска производителност на труда, костват допълнителни разходи за работодателите (по линия както на обучение, така и на риск от бракуване на продукция), както и че продължителни периоди на безработица при тях могат да доведат до трайни негативни ефекти в остатъка от трудовия им живот.

Младежите до 24 г. в България формират минимална част от работната сила (около 4%), но не е ясно до каква степен ниската им заетост се дължи на социални/културни причини (като масово продължаващо обучение и по-късното напускане на дома) и в каква степен - на невъзможността им да започнат работа при установеното ниво на МРЗ.

Въпрос 7: Какъв ще е ефектът върху системата от колективни трудови договори и минималните осигурителни прагове, които в момента играят ролята на МРЗ в редица сектори?

В момента нивото на МРЗ на практика не важи за редица икономически дейности и позиции, като в едни сектори причината е системата на минималните осигурителни прагове, а в други - колективните трудови договори. Ако механизмът предвиди секторна диференциация на минималното заплащане, която да заеме ролята на спорните прагове, ефектите могат и да бъдат положителни - повишаването на нивото на МРЗ, ако се случва, ще отразява по-точно реалностите в дадения сектор.

Въпрос 8: Ще бъдат ли включени представители на неправителствения сектор и граждани?

Световната практика в това отношение е изключително разнообразна. Във Великобритания комисията, която определя нивото на МРЗ, се състои от 9 члена - 3 представители на работещите, 3 на работодателите, двама независими експерти и един председател. Наред с емпиричен анализ на последствията от евентуални решения, работата им включва срещи с нископлатени работници и техните работодатели, както и разглеждане на внесени писмени и устни свидетелства от трети страни. След скорошното въвеждане на МРЗ в Германия страната се опитва да репликира островния модел, но с тази разлика, че макар да участват в процеса, независимите експерти нямат формална позиция и глас. Тенденцията в световен план, обаче, е към поставяне на акцент върху експертното и обективно начало при работата на механизма.

Въпрос 9: Ще се обвърже ли механизма с други плащания (като майчинските) или те ще останат обект на политически решения?

МРЗ е доказано неефективен инструмент за провеждане на социална политика. Необвързани с настояща трудова дейност плащания (като майчинските за жени без осигурителен стаж, втората година от платеното майчинство при осигурявали се жени, социалните помощи и др.) не трябва по никакъв начин да бъдат обвързвани с механизма. Последствията от подобни навързвания на реално несвързани една с друга системи виждаме и до ден днешен по линия на пенсиите за инвалидност, които по незнайна причина продължават да се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ), а не са прехвърлени към Агенцията за социално подпомагане (АСП).

Въпрос 10: Ще бъде ли предвидена възможност за намаляване на минималната работна заплата и доколко обвързваща ще е тя, ако индикаторите посочат, че това е необходимо?

Този въпрос до голяма степен намери своя отговор в скорошно интервю на служебния социален министър, Гълъб Донев. Липсата на възможност за низходяща коракция поставя под въпрос релевантността на целия механизъм. Ако сложите аларма на колата си, но не реагирате по никакъв начин, когато тя бъде активирана, може спокойно да я махнете. За всички е ясно, че в такива периоди “политически приемливият” ход е запазването на нивото на МРЗ. С този въпрос кръгът се затваря и се връщаме на първия: “Ще бъде ли поставен акцент върху формулата или политическото решение ще продължи да е водещо в цялостния процес?”.

Първият подход (независим механизъм), макар криещ редица рискове поради своята комплексност, винаги може да бъде коригиран и усъвършенстван с времето. Вторият подход (запазване на политическата дискреция) ще означава, че механизмът е изготвен с цел поредно замазване на очите на Брюксел с половинчати реформи, които няма с нищо да подобрят качеството на политиките.